Да бъдеш ударен от мълния звучи като сигурна смъртна присъда, особено ако попадението е директно в главата. Оказва се обаче, че хора са преживявали дори подобни инциденти. А според ново научно изследване един съвсем обикновен фактор може да увеличи шансовете им за оцеляване: дъждовната вода по кожата.
Колко голяма всъщност е опасността? Според Националната метеорологична служба на САЩ вероятността човек да бъде ударен от мълния в рамките на една година е приблизително 1 на 1,2 милиона. Ако доживее до 80 години, рискът през целия му живот нараства до около 1 на 15 300.
Макар подобно нещастие да е изключително малко вероятно, въпросът как някои хора успяват да оцелеят след удар от мълния отдавна вълнува учените. Новото изследване подсказва, че мократа кожа може да осигури известна защита дори при директно попадение в главата.
Защо някои хора оцеляват след удар от мълния?
Вниманието на изследователите било привлечено от случаи на хора, преживели директен удар от мълния в главата. Макар шансовете за оцеляване при подобно попадение да са по-малки, отколкото при удар в друга част на тялото, такива случаи действително има. Нещо повече, между 70 и 90% от всички хора, поразени от мълния, оцеляват.
Учените се запитали дали водата по кожата не допринася за този сравнително висок процент.
„Макар да съществуват и други фактори, може да се предположи, че образуването на повърхностен електрически разряд по човешкото тяло е една от важните причини някои хора да оцеляват след удар от мълния, ако не са успели да се приберат на закрито при приближаването на гръмотевична буря“, обясняват авторите.
Става дума за явление, известно като повърхностен електрически разряд (surface flashover). При него голяма част от електрическия ток преминава по повърхността на кожата, вместо през вътрешността на тялото.
„Повърхностният електрически разряд представлява електрически пробив по външната повърхност на кожата, предизвикан от голямата разлика в напрежението между точките, през които токът навлиза в тялото и го напуска. [...] При това явление по-голямата част от тока на мълнията протича по образувания канал извън човешкото тяло, докато през самите тъкани преминава ток от едва няколко ампера. Това е установено както чрез теоретични изследвания, така и чрез експерименти с модели“, уточняват учените.
Какво се случва, когато мълния удари мокра глава?
Въпреки че повърхностните разряди биха могли да обяснят защо някои хора оцеляват, досегашните изследвания не били разглеждали как дъждът влияе върху възникването им.
Затова учените решили да проверят това експериментално. Те изработили два модела на човешка глава от материали, които наподобяват свойствата на човешките тъкани. Всеки модел имал три слоя, съответстващи на кожата на главата, черепа и мозъка.
След това подложили двата модела на по 10 високоволтови електрически разряда. Единият бил оставен сух, а другият предварително бил напръскан със слаб солен разтвор, имитиращ дъждовна вода.
И при двата модела по-голямата част от електрическия ток, между 92 и 97%, преминала по външната повърхност. Но когато изследователите измерили какво количество ток е проникнало във вътрешните слоеве, установили съществени разлики.
При мокрия модел повече електрически заряд достигнал до слоя, представляващ кожата на главата. За сметка на това през слоя, имитиращ мозъка, преминал средно с 13% по-слаб ток, а погълнатата енергия била с 33% по-малко в сравнение със сухия модел.
По-малко увреждания при мокрия модел
Разликите били видими и с просто око. Сухият модел претърпял значително по-сериозни поражения от мокрия.
Разбира се, учените подчертават, че експериментът има своите ограничения. Например моделите нямали коса или други покривала за глава. Дали това означава, че резултатите важат само за плешивите хора? Освен това истинските мълнии биха предизвикали електрически импулси с по-голяма амплитуда от използваните при експеримента.
Въпреки това откритията са любопитни и дават добра отправна точка за бъдещи изследвания.
„Експериментите ни с модели на човешки глави предоставят практически доказателства в подкрепа на теоретичното предположение, че кожата, намокрена от дъжда, може да осигурява по-добра защита при удар от мълния в сравнение със сухата кожа“, посочват изследователите.
„Очакваме подобен ефект да се наблюдава и при действителни удари от мълния върху хора по време на гръмотевични бури, придружени от дъжд“, допълват те.
Изследването е публикувано в научното списание Scientific Reports.
