Ако имате котка, вероятно добре познавате онзи настойчив поглед, придружен от мяукане, което сякаш означава само едно: „Направи нещо!“. Ново научно изследване показва, че домашните ни любимци действително променят поведението си, когато наблизо има човек, способен да им помогне. И изглежда, че мяукането е един от предпочитаните им начини да привлекат вниманието ни.

Съжаляваме, че точно ние трябва да ви го съобщим, но котката ви вероятно има някои забележки към обслужването, което получава.

Нейното мяукане, виене и жално скимтене може да не са просто израз на недоволство. Възможно е животното да се опитва целенасочено да привлече вниманието ви, за да поправите нещо, което не му харесва.

Не се притеснявайте, ако досега не сте го разбрали. В крайна сметка ние, хората, не сме особено добри в разгадаването на посланията на нашите четириноги приятели.

Ново изследване обаче подсказва, че в живота на котката именно на вас се пада задачата да решавате проблемите ѝ.

Специалисти по поведението на животните от Университета на Сао Пауло в Бразилия поставят 38 домашни котки пред затруднение и наблюдават как реагират те, когато стопанинът им е наблизо и когато отсъства.

Резултатът? Котките мяукат над четири пъти по-често в присъствието на човек.

„Тези резултати подкрепят предположението, че мяукането изпълнява комуникативна функция при взаимодействието между котките и хората“, пишат изследователите в научното списание Animal Behaviour.

Защо котките мяукат толкова много на хората?

Котките разполагат с богат набор от средства за общуване, много от които са толкова фини, че лесно остават незабелязани. Едно от тях обаче изглежда особено подходящо за привличане на вниманието на не особено досетливите им човешки слуги: мяукането.

(Fukimoto et al., Animal Behaviour, 2026)

От десетилетия знаем, че котките мяукат често, а понякога и доста силно, когато са около хора. В присъствието на други котки обаче прибягват до този звук сравнително рядко.

Освен това подивелите котки мяукат значително по-рядко от домашните. Това подсказва, че поведението вероятно е свързано със съжителството им с хората.

Учените отдавна подозират, че мяукането е и начин котките да ни накарат да направим нещо за тях. Възможно е дори да използват различни звуци, когато искат храна, ласки или някой да им отвори затворената врата.

Разбира се, има разлика между това да мяукаш от раздразнение и да повикаш личния си иконом, за да се погрижи за проблема.

Именно тази разлика решават да изследват Наила Фукимото от Университета на Сао Пауло и нейните колеги. А за целта им трябват няколко лакомства.

Подобни проучвания допълват онова, което вече знаем за сложната връзка между котките и техните стопани. Предишни изследвания показват, че въпреки славата си на независими животни, котките могат да изграждат силна привързаност към хората.

38 котки и едно недостижимо лакомство

За експеримента учените подбират 38 домашни котки, чиито стопани съобщават, че любимците им мяукат особено настойчиво, когато искат храна.

След това всяка котка се изправя пред проблем на живот и смърт. Поне от нейна гледна точка.

Любимото ѝ лакомство е поставено в малка пластмасова кутия с отвори.

Котката усеща миризмата му. Знае отлично, че храната е вътре. Но колкото и да се старае, не може да я достигне.

За съжаление, кутията не е проектирана с мисъл за котешките лапи и нокти.

Котка обяснява, че така просто няма да се разберем. (Fukimoto et al., Animal Behaviour, 2026)

За да се добере до лакомството, животното се нуждае от нещо, с което разполага човекът: противопоставими палци.

След това учените наблюдават всяка котка в продължение на една минута при две различни условия.

В единия случай в стаята има човек, който ѝ обръща внимание. В другия животното остава само.

И разликата е повече от красноречива.

В присъствието на човек котките мяукат над четири пъти по-често

Когато има на кого да се оплачат, котките не пропускат възможността.

Изследователите регистрират общо 86 мяукания в присъствието на човек срещу едва 20, когато животните са сами.

Статистическият анализ показва и нещо още по-впечатляващо: шансът котката да мяука е над 16 пъти по-висок, когато в помещението има човек.

С други думи, котките не мяукат с еднаква честота независимо от обстоятелствата. Присъствието на потенциален помощник променя съществено поведението им.

И изглежда, че звуците действително са свързани със затруднението, пред което са изправени.

Учените обаче не се ограничават само с броенето на мяуканията. Те проследяват и какво правят животните, докато ги издават.

Поглед към човека, после към лакомството

Оказва се, че котките често гледат към човека, докато мяукат.

Понякога дори местят погледа си от него към кутията с храна и обратно.

Поведението им напомня настойчива молба някой най-сетне да се намеси и да сложи край на тази абсолютно неприемлива ситуация.

Подобни наблюдения са особено интересни на фона на други изследвания върху начините, по които котките общуват чрез лицеви изражения. Оказва се, че тези животни разполагат с много по-богат набор от сигнали, отколкото обикновено предполагаме.

Когато човекът отсъства от стаята, поведението на котките също се променя. Те прекарват повече време неподвижни, загледани към вратата.

Всичко това подсказва, че животните не просто изразяват недоволство от несправедливия свят, в който любимото им лакомство е недостъпно.

Те променят поведението си според това дали наблизо има някого, който би могъл да им помогне.

Осъзнават ли котките, че можем да им помогнем?

Разбира се, резултатите не доказват, че котките съзнателно разбират способността на хората да решават подобни проблеми.

Не означават и че всяко мяукане е умишлено отправена молба.

Но подсказват, че мяукането е нещо повече от неволен израз на котешките емоции.

„Фактът, че повечето мяукания в нашето изследване са били насочени към конкретен получател, показва, че котките не просто са издавали звуци, а са се обръщали към определена аудитория. Това съответства на поведение, при което сигналите са насочени към конкретен получател“, пишат авторите.

И други изследвания показват, че общуването между котките и хората е по-сложно, отколкото изглежда на пръв поглед. Например учените са установили, че бавното мигане може да бъде важна част от общуването с котките. Животните са по-склонни да реагират благосклонно, когато човек им отвърне със същия жест.

Какво още трябва да установят учените?

Разбира се, изследването има и някои ограничения.

На първо място, броят на участвалите животни е сравнително малък.

Освен това учените умишлено подбират котки, за които вече е известно, че мяукат често, когато искат храна.

Затова резултатите може да не важат в същата степен за онези представители на котешкото царство, които предпочитат да понасят житейските несправедливости в мълчание.

Бъдещите изследвания биха могли да се съсредоточат и върху самите звуци, които котките издават. Сравняването на мяуканията в различни ситуации може да покаже дали животните използват различни звукови сигнали в зависимост от това какво искат.

Например дали мяукането, с което настояват за храна, се различава от онова, с което искат внимание или някой да им отвори вратата.

За всеки, който някога е живял с някоя от тези пухкави малки примадони, резултатите едва ли са особено изненадващи.

В крайна сметка всички знаем кой командва вкъщи.

И въпреки това не бихме променили нищо.

Изследването е публикувано в научното списание Animal Behaviour.