На ръба на Слънчевата система – далеч от топлината и светлината на Слънцето – съществува един наистина уникален извънземен свят, потънал в мрак.

Ново изследване открива, че Плутон има пейзаж, оформен от ледени вулкани, чийто тип и мащаби не се срещат в никое друго кътче на Слънчевата система. На югозапад от равнината Спутник (Sputnik Planitia) недрата на планетата са изхвърляли толкова големи количества киша, че там ледените планини се извисяват на до 7 км височина.

„В един от регионите, в които има съвсем малко кратери, образувани от сблъсъци с други обекти, преобладават огромни възвишения с неравни склонове. Подобни характеристики не се срещат на нито едно друго фотографирано място в Слънчевата система – пишат изследователите, ръководени от планетарния учен Келси Сингър от Севрозападния изследователски институт. –Съществуването на тези масивни характеристики предполага, че вътрешната структура и еволюция на Плутон спомагат или за по-доброто задържане на топлина, или че съществува много повече топлина като цяло, отколкото се смяташе преди „Ню Хърайзънс“.

Вместо гореща разтопена лава, ледените вулкани изхвърлят кишава водна каша от летливи смеси като амоняк и метан. Веднъж щом навлязат в мразовитите атмосферни условия над земята, те замръзват и малко по малко се натрупват, образувайки различни структури (досущ като лавата, която образува планини и калдери, но просто… по-студени.

Първите признаци за ледени вулкани, известни като криовулканизъм, са засечени на Плутон през 2015 г., когато сондата „Ню Хъразйънс“ прелита край някогашната девета планета в Слънчевата система.

До този момент учените никога не са имали достъп до такова многообразие от данни, посветени на най-големия обект в пояса на Кайпер (поне доколкото ни е известно). Оказва се, че недалеч от оформената като сърце равнина Спутник съществуват някои наистина интересни характерсистики. Някои от тях (Райт и Пикард) са идентифицирани условно като ледени вулкани – огромни могили с дълбоки дупки в центъра. Т.е. те наподобяват вулканичните характеристики, които откриваме и на други места из Слънчевата система.

Анализ, извършен впоследствие от Сингър и неговите колеги, показва, че възвишенията на топографията вероятно изглеждат много по-изявени, отколкото са в действителност, заради скосеното осветяване при терминатора (линията, отделяща осветената от неосветената част на небесно тяло).

Криовулканичният терен на Плутон. Източник: NASA/JHU APL/SwRI/Isaac Herrera/Kelsi Singer

Сега обаче Сингър извършва много по-задълбочен анализ и открива, че теренът все пак е оформен от криовулканизъм. Причината, поради която се различава от останалите подобни места в Слънчевата система, вероятно се дължи на факта, че процесите и средата са различни и „уникални за Плутон“.

Характеристики, подсказващи за наличието на ледени вулкани, са откривани на множество светове из Слънчевата система, включително планетата джудже Церера, Титан (спътника на Сатурн), Европа (спътника на Юпитер) и дори Харон (спътника на Плутон). Трудно е обаче да заявим категорично, че става дума за криовулканизъм, тъй като на Земята не съществуват процеси със сходно естество, които да послужат за база за сравнение.

Сингър и колегите му откриват, че по краищата на равнината Спутник е пълно с множество подобни могили. Създаването на терен като този предполага, че изригването се е случило на множество различни места и че е изхвърлен огромен обем материал (около 10 000 кубични километра или около 4 млрд. олимпийски басейна). Обемът само на Райт е сравним с калдерата Мана Лоа в Хавай.

Все още не е ясно какви точно процеси в дълбините на Плутон са довели до криовулканизъм от подобен мащаб. Не е изключено да съществува дълбока мрежа от фрактури под терена, която впоследствие е покрита от процеждащата се и втвърдяваща се криомагма.

Новото откритие подсказва, че макар и Плутон да е мразовит свят, той далеч не е мъртъв или инертен. Всъщност далечната планета джудже може да разкрие множество вълнуващи подробности за криовулканизма.

Изследването е публикувано в Nature Communications.

Източник: Science Alert