От петте планети джуджета в Слънчевата система – Ерис, Церера, Макемаке, Хаумеа и Плутон – Плутон е може би най-известната. Причината - за кратко той беше смятан за пълноправна планета. Много преди обаче да успее да направи дори една пълна обиколка около Слънцето, този статут му беше отнет.
Как наблюденията на Уран довеждат до големи открития
Изненадващо голям брой астрономически тела са открити благодарение на внимателни наблюдения на Уран. През XIX век астрономите забелязват, че движението на планетата не съвпада напълно с предвижданията на нютоновата теория за гравитацията. Макар разминаванията да били малки, те били достатъчни, за да подскажат, че в покрайнините на Космоса се крият още неизвестни обекти.
От Нептун до подозренията за още една планета
През 1846 година астрономът и математик Урбен Ле Верие предполага, че неизвестна планета отвъд Уран променя орбитата му. Изчисленията му водят до откриването на Нептун, но дори след това част от наблюдаваните отклонения остават необяснени.
Предсказанията на Пърсивал Лоуел и откриването на Плутон
В началото на XX век американският астроном Пърсивал Лоуел забелязва, че в орбитите на Уран и Нептун продължават да съществуват странни движения. През 1905 година той предполага, че причината е гравитационното влияние на още една, по-далечна планета. Въз основа на тези предсказания през 1930 година Плутон е открит от Клайд Томбо в обсерваторията „Лоуел“ във Флагстаф, Аризона. С помощта на мигащ компаратор той забелязва обект, който се е преместил между 23 и 29 януари 1930 година.
Как Плутон получава името си
Скоро след откриването обектът е потвърден като планета, макар и временно. Той получава името Плутон, предложено от 11-годишната Венеция Бърни Фейр, която изпраща писмо до обсерваторията „Лоуел“. В продължение на десетилетия Плутон присъства в диаграмите на Слънчевата система редом с планети като Юпитер и Земята. По-късно обаче той е прекласифициран и преместен сред планетите джуджета.
Защо Плутон беше понижен до планета джудже
През 2006 година Международният астрономически съюз променя статута на Плутон. Макар да обикаля около Слънцето и да има почти сферична форма, той не доминира в собствената си орбита и споделя пространството си с множество други обекти от пояса на Кайпер. Въпреки това Плутон остава изключително интересен обект за изследване. Данни от мисии показват, че на Плутон има ледени вулкани с височина до 7 километра, каквито не са наблюдавани на нито една друга планета джудже.
Луните на Плутон и двойната система с Харон
Плутон има пет известни луни, като най-голямата от тях е Харон. Размерите му са приблизително половината от тези на самия Плутон, поради което двата обекта често се разглеждат като двойна планетна система. Изследванията показват, че Плутон си прилича изключително много с петте най-големи спътника на Уран, което подсказва сходни геоложки процеси.
Атмосферата на Плутон – тънка, променлива и нестабилна
Макар да е малък и отдалечен, Плутон притежава атмосфера, макар и изключително тънка. Наблюденията сочат, че атмосферата на Плутон постепенно изчезва, тъй като газовете замръзват, когато той се отдалечава от Слънцето. Освен това мъглата във високите слоеве на атмосферата играе ключова роля за климата и температурния баланс на тази далечна планета джудже.
Един ден на Плутон и неговата 248-годишна година
Един ден на Плутон продължава около 153 земни часа, но истинската особеност е неговата година. Пълната орбита около Слънцето отнема 248 земни години, което означава, че Плутон ще завърши първата си пълна обиколка от откриването си едва на 23 март 2178 година. Между 1979 и 1999 година Плутон се е намирал близо до перихелия си и за кратко дори е бил по-близо до Слънцето от Нептун – още едно доказателство за нестандартната му орбита.
По материали от IFLScience
