През 79 г. сл. Хр. древният град Помпей е бил опустошен от изригването на вулкана Везувий. Хиляди души загиват както в града, така и в намиращия се в близост Херкулан. Сега ново изследване твърди, че са били нужни само 17 минути, за да могат пепелта и газовете да убият обречените жители.
Смята се, че близо 2-те хиляди души, които загиват, не са били застигнати от реките от лава, а са умрели от задушаване заради огромния облак от изпепеляваща пепел и газ, изхвърлен от вулкана. Впоследствие останките от всичко това покриват телата им и дори запазват предсмъртните им пози.
Херкулан, разположен в основата на вулкана, не е имал никакъв шанс. Не е изключено обаче някои жители на Помпей, разположен на 10 км., да са се измъкнали. Особено ако пирокластичният поток (бързо движещ се поток от свръхнагорещени скали, тефра, сажди и токсични газове) от вулкана е продължил по-малко от 17 минути, пишат изследователите в Scientific Reports.
Предсмъртните пози на жителите на Помпей са запазени с реконструкция с гипс и могат да бъдат видени в Националния археологически музей на Неапол. Те са създадени на базата на следите от телата, оставени в пепелта. Именно благодарение на тях можем да предположим как точно са умрели, а теориите варират – от задушаване, през внезапно и смъртоносно нагорещяване (без да е имало време да се задушат), до буквално изпичане.
Новото изследване е проучило пирокластичния поток, достигнал града и колко бързо са пътували частиците в него. Според модела на учените облакът, чиято температура е достигала 100 градуса по Целзий, най-вероятно е обгърнал града в рамките на 10-20 минути след изригването.
Снимка: Giannis Papanikos / Shutterstock
Предишни проучвания твърдят, че ако изхождаме от позата на хората, те не са се задушили, а са загинали от изключително високата жега – техните тела са изпаднали в шок и по-специално, в т.нар. трупно вкочаняване (лат. rigor mortis). Това е един от признаците на смъртта, причинен от химическите промени в мускулите след настъпването на смъртта. Процесът се характеризира с втвърдяването на телесните крайници.
Новото проучване обаче ни насочва вниманието към факта, че има запазени фрагменти от дрехи – те не са били изгорени от пирокластичния поток, а това от своя страна означава, че температурите са били по-ниски от тези, при които тъкани като коприна и вълна се разпадат (съответно 130 и 150 градуса по Целзий).
Фината пепел от вулканичните изригвания може да измине големи разстояния, а частиците, задържащи се във въздуха, са особено опасни за човешкото здраве (дори и в малки количества). Според изследователите хората могат да оцелеят на чист горещ въздух (от порядъка на 200-250 градуса по Целзий) за 2-5 минути. Вдишването на гореща фина пепел обаче намалява значително това време. Времето на излагане в случая е ключът, казват учените и насочват вниманието ни към по-старо проучване, според което хората, преживели изригванията на вулкана Мерапи в Ява през 1994 и 2010 са оцелели на излагане от порядъка на няколко минути. Това обаче е първият път, в който продължителността на пирокластичния поток се квантифицира посредством Помпей като модел.
Откритията на учените показват, че Помпей вероятно е бил обгърнат от пепел, газ и вулканични частици за 10-20 минути (т.е. средно за 17 минути) – достатъчно дълго, че вдишването на горещата пепел в потока смъртоносно. „Тази продължителност е доста дълга в сравнение с няколкото минути, за които се смята, че човек може да оцелее, ако е обгърнат от пирокластичен поток, дори и при ниски температури“, пишат авторите.
По-доброто познаване на естеството и продължителността на пирокластичните потоци ще позволи на учените да планират по-адекватни методи за евакуация на хората, живеещи край активни вулкани.
Източник: IFLScience
