Полезните за червата бактерии може да се окажат съюзник и на мозъка.

Ново клинично проучване, проведено при строг научен контрол, показва, че определени комбинации от пробиотици могат да имат защитен ефект срещу някои от най-ранните признаци на когнитивен упадък.

При възрастни хора с начални когнитивни нарушения ежедневният прием на пробиотична добавка с няколко бактериални щама в продължение на близо шест месеца е довел до редица положителни промени.

Най-важната сред тях е, че участниците, приемали пробиотици, са постигнали по-добри резултати на няколко теста за когнитивни способности в сравнение с получавалите плацебо. Установено е и значително понижаване на нивата на pTau181 в кръвната плазма.

Това е биомаркер за болестта на Алцхаймер, който показва количеството на определена, фосфорилирана форма на тау протеина в кръвта. Неговите стойности могат да бъдат показателни за настъпващи в мозъка изменения, свързани със заболяването.

При деменция тау протеините могат да променят нормалната си структура и да образуват заплетени струпвания, които пречат на мозъчните клетки да функционират правилно.

Нивата на pTau181 в кръвта често започват да се повишават още преди да се появят първите симптоми на деменция.

Обещаващи резултати, но все още не и доказателство за лечение

Резултатите, публикувани в научното списание Journal of Alzheimer's Disease, дават основания за оптимизъм, но засега остават предварителни.

Важно е да се уточни, че те не доказват, че пробиотиците могат пряко да намаляват натрупванията от тау протеини в мозъка.

Откритията обаче допълват все повече научни данни за тясната връзка между чревния микробиом и здравето на мозъка. Именно тази връзка може да открие нови възможности за разработване на терапии срещу деменцията.

Влиянието на микроорганизмите върху когнитивните способности привлича все по-голям интерес сред учените. Предишни изследвания например са установили, че микробите в устната кухина също могат да оказват влияние върху риска от влошаване на когнитивните способности.

„Разгледани заедно, тези резултати показват, че поддържането или възстановяването на баланса на чревната микрофлора чрез прием на пробиотици може да се окаже обещаващ начин за ограничаване на патологичните процеси, свързани с болестта на Алцхаймер, още в ранния стадий, преди появата на характерните симптоми“, заключават авторите на изследването.

Промени в степента на когнитивните нарушения при възрастни хора, приемали ежедневно пробиотична добавка или плацебо в продължение на 24 седмици. Сивите колони показват резултатите в началото на изследването, а червените – след приключването му. По-ниските стойности означават по-слабо изразени когнитивни нарушения. Статистически значимо подобрение е отчетено единствено при участниците, приемали пробиотици. (Seo и съавтори, Journal of Alzheimer's Disease, 2026)

Как е проведено изследването?

В проучването са участвали 87 души от Южна Корея. Всички те са част от по-мащабно дългосрочно изследване на когнитивния упадък, известно като Gwangju Alzheimer's Disease and Related Dementias (GARD), което проследява болестта на Алцхаймер и свързаните с нея форми на деменция.

Първоначално учените са разпределили на случаен принцип 100 участници в две групи. От тях 40 са завършили 24-седмичния курс с пробиотици, а други 47 са преминали целия период на прием на плацебо.

Нито участниците, нито изследователите са знаели кой получава пробиотици и кой – плацебо. Така е бил спазен принципът на двойно сляпото клинично изпитване, който помага да се ограничи влиянието на предварителните очаквания върху резултатите.

Използваният пробиотичен препарат е с кодово наименование KL-P301. Той съдържа три бактериални щама от Bifidobacterium animalis, Limosilactobacillus fermentum и Levilactobacillus brevis.

Добавката е била под формата на прах, като участниците са можели да я приемат директно или разтворена във вода.

В края на изследването учените са установили, че нивата на pTau181 в кръвната плазма са намалели значително при хората, приемали пробиотици, в сравнение с плацебо групата.

Промени в кръвните нива на фосфорилиран тау 181 (pTau181) – форма на тау протеина, свързана с болестта на Алцхаймер – при възрастни хора, приемали ежедневно пробиотична добавка или плацебо в продължение на 24 седмици. При участниците, приемали пробиотици (червено), нивата са спаднали значително, докато при получавалите плацебо (сиво) са останали относително стабилни. (Seo и съавтори, Journal of Alzheimer's Disease, 2026)

Подобряват се паметта и способността за възприемане на визуална информация

След 24 седмици участниците, приемали пробиотици, са показали и значително по-добри резултати по клиничната скала за оценка на деменцията (Clinical Dementia Rating).

Особено отчетливо е било подобрението при задачите, свързани с разпознаването и тълкуването на визуална информация, пространствената ориентация и възпроизвеждането на сложни фигури. Не всички разлики спрямо плацебо групата обаче са били достатъчно големи, за да се приемат за статистически значими.

„Едновременното понижаване на нивата на pTau181 в кръвната плазма и запазването на способностите за зрително-пространствено възпроизвеждане и зрителна памет са две взаимно допълващи се находки. Те подкрепят предположението, че взаимодействието между чревната микрофлора, имунната система и мозъка може да има роля в ранните невродегенеративни процеси“, посочва научният екип, ръководен от южнокорейските невролози Канг-Хо Чой и Кун Хо Лий.

Връзката между чревните бактерии и работата на мозъка е обект и на други изследвания. Резултати от експеримент например показват, че средиземноморската диета може да има благоприятно влияние върху мозъчните функции. Учените са установили и промени в състава на чревната микрофлора, свързани с паметта и когнитивните способности.

Какво показват предишните изследвания на пробиотиците?

И преди са провеждани клинични изпитвания, които свързват приема на пробиотици с подобни положителни ефекти, макар между отделните изследвания да има съществени различия.

При пациенти с диагностицирана болест на Алцхаймер например добавки, съдържащи няколко пробиотични щама, сред които бактерии от родовете Bifidobacterium и Lactobacillus, са били свързани с благоприятни промени в кръвни показатели, отразяващи процеси в мозъка.

Наред с това е установено понижение на някои маркери за възпаление и оксидативен стрес в кръвта.

Новото проучване обаче отива една стъпка по-далеч. За първи път в рамките на това изследване учените проследяват едновременно кръвни показатели, свързани с патологичните изменения на тау протеина, и промените в когнитивните функции, като разглеждат и възможното участие на възпалителните процеси.

Може ли намаляването на възпалението да обясни положителния ефект?

След 24-седмичния прием на пробиотици промените в повечето изследвани маркери за възпаление са били сравнително малки.

Един от тях обаче се е откроил. Става дума за IL-1β (интерлевкин-1 бета), чиито нива са намалели в по-голяма степен при участниците, приемали пробиотици, отколкото при получавалите плацебо.

„Това наблюдение може да означава, че комбинацията от пробиотични щамове има специфично противовъзпалително действие, насочено към определени сигнални механизми, в които участват цитокините“, предполагат авторите.

С други думи, пробиотиците може да подпомагат здравето на червата и едновременно с това да ограничават някои възпалителни сигнали в организма, които биха могли да повлияят и на мозъка. Възможно е именно по този начин, чрез все още неизяснен механизъм, да се стига до понижаване на кръвните маркери, свързани с тау протеина.

Когато чревното здраве е нарушено, това може да предизвика имунни реакции, които отслабват кръвно-мозъчната бариера – защитния механизъм, който регулира преминаването на вещества от кръвта към мозъка. Подобни процеси могат да допринесат за възпаление в нервната тъкан и за увреждане на невроните.

Напоследък учените обръщат все по-голямо внимание на сложната комуникация между червата и мозъка. Някои изследвания дори предполагат, че чревните бактерии могат да имат отношение и към развитието на депресия, макар причинно-следствената връзка все още да не е изяснена.

Какво остава да бъде изяснено?

Въпреки обнадеждаващите резултати все още няма достатъчно яснота дали и доколко пробиотиците могат да възстановяват нарушеното чревно здраве. Този въпрос продължава да се изследва, а механизмите, чрез които добавките биха могли да оказват подобно въздействие, все още не са добре проучени.

Още по-сложно е да се установи как промените в чревната микрофлора могат да се отразяват върху работата на мозъка.

Експерименти с животни вече са дали положителни резултати, но това не означава непременно, че същите ефекти ще се наблюдават и при хората.

Показателен е например експеримент с мишки, при който учените установяват, че прехвърлянето на чревна микрофлора от млади към по-възрастни животни може да обърне някои признаци на мозъчно стареене. Макар резултатите да са впечатляващи, те не са доказателство, че подобен ефект може да бъде постигнат и при хората.

Затова следващата необходима стъпка са по-мащабни клинични изпитвания с повече участници и по-продължително проследяване.

„Макар резултатите да са предварителни, те дават достатъчно основания за провеждането на по-големи и по-дългосрочни проучвания, които да включват и позитронно-емисионна томография (PET) за установяване на натрупванията от тау протеин и амилоид-бета в мозъка. Така ще може да се прецени доколко трайни и клинично значими са наблюдаваните ефекти и дали зрително-пространствените способности могат да се използват като показател за оценка на резултатите от подобни терапии“, заключават изследователите.

„Като цяло нашите резултати показват, че тази комбинация от пробиотични щамове заслужава да бъде проучена допълнително като възможен подход за повлияване на ранните стадии на болестта на Алцхаймер, който не разчита на медикаментозно лечение.“

Изследването е публикувано в научното списание Journal of Alzheimer's Disease.