Пробиотиците са живи микроорганизми, като например дрождите и бактериалните щамове. Те допринасят за поддържане на здравословно равновесие в червата или за възстановяване на чревната флора след боледуване.  Подкрепят „добрите“ бактерии, като потискат нежелани микроби и предотвратяват проникването на вредни бактерии. По този начин пробиотиците подсилват имунната система, регулират храносмилането и укрепват защитните функции на чревната бариера. Ето кои пробиотични храни трябва непременно да консумирате по-често, за да сте здрави. 

Кисело мляко

Пробиотиците се срещат предимно в млечно-киселите продукти като йогурта или киселото мляко. То се добива от прясно мляко, ферментирало посредством лактобацили. Така киселото мляко се отразява благотворно върху микробиома (съвкупността от нашите микроорганизми) и стимулира здравата чревна флора. Разбира се, става въпрос само за натуралното кисело мляко или йогурт, а не за подсладените му варианти от супермаркета, които са всичко друго, но не и полезни за червата.

Кефир

Още повече пробиотични култури се съдържат в кефира. Ферментиралата млечна напитка може да се окачестви като истинска „храна за червата“. Освен това традиционният кефир е беден на лактоза и затова има много добра поносимост. Препоръчва се на бременни заради съдържанието си на фолиева киселина.

Кисело зеле

Класиката сред пробиотичните храни е суровото кисело зеле, което съдържа голям брой живи бактериални култури и млечно-кисели бактерии вследствие на ферментационния процес. Но това се отнася само за прясното кисело зеле. Пастьоризираното, което се продава в консерви или буркани, е лишено от полезни вещества.

Кимчи

Също като киселото зеле традиционната корейска туршия кимчи е богата на важни витамини, минерали и пробиотични бактериални щамове. Кимчито съдържа и баластни вещества, които подкрепят доброто храносмилане. Азиатските подправки правят ферментиралото китайско зеле особено вкусна храна, предпочитана от всички, които харесват и кисело зеле.

Мисо

Мисото също е богато на пробиотици. Този пикантен пастет произлиза от Япония и обикновено се приготвя от соеви зърна или житни растения, например ориз или ечемик. Типично за него е дългото време на зреене, през което млечно-киселите бактерии осигуряват ферментирането на субстанцията и интензивния й вкус.  Мисото изобилства и на баластни вещества и протеини. Обикновено се използва за приготвянето на супи, но също и на сосове, маринати и зеленчукови ястия, на които придава уникален аромат.   

Комбуча

Прясната комбуча е отличен пробиотичен продукт. Произвежда се от билков или черен чай, към който се прибавя гъба комбуча, за да ферментира. По време на ферментацията наред с млечно-киселите бактерии се образуват оцетна киселина, въглеродна киселина и незначителни количества алкохол. В зависимост от сорта чай комбуча може да съдържа и кофеин. Но внимание: много напитки комбуча от супермаркета са пастьоризирани и чрез топлинната обработки са загубили ценните си пробиотици. Затова е най-добре да си приготвяте комбуча сами или поне да внимавате да е в сурово състояние в опаковката.

Кисели краставички

Киселите краставички и други направени на туршии зеленчуци са ценен и дори веган източник на пробиотици. При редовна консумация те допринасят за доброто храносмилане и укрепват имунната система.  Но внимание: Това важи само, ако за ферментацията на зеленчуците е използвана млечна киселина, а не просто оцет, както в редица консерви от супермаркета. Ето защо е за предпочитане сами да си затворите буркани с кисели краставички.

Ябълков оцет

Ябълковият оцет се добива от ябълки, които ферментират, за да се получи ябълково вино и оттам – оцет. По време на ферментацията се образуват млечно-кисели бактерии, които се отразяват благотворно върху чревната флора. Истински добрият ябълков оцет се познава по цвета: мътно-кафяв до леко златист.

Сирене

Не всички сирена са пробиотични. Живи млечно-кисели бактерии се срещат предимно в сортовете грюер, чедър, горгонзола, гауда, пармезан и моцарела. По принцип колкото по-старо е сиренето, толкова повече пробиотични бактерии съдържа.

Темпе

Подобно на тофу, темпе се произвежда чрез контролирана ферментация на соеви зрънца и се оформя в сбита форма, с подобна на месо текстура. Той като е сравнително безвкусно и безмирисно, трябва да се консумира с подправки и сос. Ферментацията се стимулира чрез млечно-кисели бактерии, което прави темпе превъзходна храна за вегани и вегетарианци.