Има голяма вероятност да сте се целували с жертва на удавяне от XIX век

Вероятно никога не сте чували за L'Inconnue de la Seine („Непознатата от Сена“), но има немалък шанс — поне в известен смисъл — да сте я целували по устата.

Мистерията на Непознатата от Сена

В края на 80-те години на XIX век в река Сена в Париж е открито тялото на млада жена, която се е удавила. Никой не знае какво точно се е случило с нея, макар по онова време да се предполага, че е сложила край на живота си. Още по-голямата загадка е, че никой не знае и коя е тя.

За разлика от днес, когато нечие лице може да се появи във вестниците или да бъде разпространено в интернет, във Франция през 1881 г. властите имали доста по-мрачен начин да търсят самоличността на неизвестни починали. Телата им били излагани зад стъклена витрина в охладено помещение с надеждата някой от минувачите да ги разпознае.

Ако някой познаел починалия, можел да съобщи на властите кой е той. Практиката изглежда зловещо от днешна гледна точка, но по онова време била част от начина, по който Париж се опитвал да установява самоличността на неразпознати тела.

Още по-странното е, че тези витрини се радвали на огромен интерес. „В Париж няма нито една витрина, която да привлича повече зяпачи от тази“, се казва в сборника с гравюри Unknown Paris („Непознатият Париж“) от 1893 г. Явно не само хора, които издирвали изчезнали близки, се отбивали да погледнат — витрините привличали и съвсем случайни минувачи.

Трудно е да ги съдим твърде строго. В онези години възможностите за развлечение били доста по-ограничени. Все пак никой от тях още не бил гледал „Рататуи“ на Disney.

Никой обаче не разпознал младата жена, за която се смятало, че е била на около 16 години. Тя била погребана в гроб за бедни, но преди това някой взел от нея нещо, което щяло да я надживее с повече от век: лицето ѝ.

Смъртната маска, превърнала се в културен феномен

Не е известно защо патологът в моргата решил да направи посмъртна маска на момичето. Според най-разпространената версия той бил толкова впечатлен от красотата ѝ, че пожелал да запази образа ѝ. Ако историята е вярна, това със сигурност придава още един леко смущаващ нюанс на случилото се.

Каквато и да е била истинската причина, отливката била направена. След като напуснала моргата, тя неочаквано придобила огромна популярност, а нейни копия започнали да се продават свободно. Лицето на неизвестната млада жена постепенно се превърнало в истински културен феномен.

Посмъртната маска станала особено популярна сред художници и писатели. За L'Inconnue de la Seine започнали да се създават истории, в които авторите измисляли нейното минало и се опитвали да си представят как е загинала — дали е била убита, или сама е избрала да се хвърли в реката.

С времето маската се превърнала в предмет, който сякаш всеки искал да притежава — нещо като Furby през 90-те години на XX век, само че в този случай става дума за копие на лицето на мъртво момиче.

Появил се дори хорър разказ, вдъхновен от посмъртната маска, в който тя причинява смъртта на множество хора. Иронията е, че истинската съдба на този образ щяла да бъде точно обратната — вместо със смъртта, той щял да се свърже със спасяването на човешки животи.

Как лицето на удавено момиче започва да спасява животи

Образът на Непознатата от Сена продължил да се разпространява десетилетия наред. През 50-те години на XX век норвежкият производител на играчки Асмунд С. Лердал използвал лицето ѝ за модел на мека пластмасова кукла на име Ан.

По стечение на обстоятелствата собственият син на Лердал едва не се удавил, когато бил едва на две години.

В средата на 50-те години д-р Питър Сафар разработил метод за реанимация, който съчетавал обдишване уста в уста и гръдни компресии — познат днес като сърдечно-белодробна реанимация (CPR). За да може техниката да се преподава ефективно по целия свят, Сафар се обърнал към Лердал с идеята да създадат подходящ тренировъчен манекен.

Лердал веднага приел предложението и двамата започнали работа по реалистичен модел за обучение. Така се ражда Resusci Anne — манекенът, върху който поколения хора по света се учат как да извършват сърдечно-белодробна реанимация.

Ако някога сте преминавали курс по първа помощ, има голяма вероятност именно нейното лице да е било пред вас, докато сте упражнявали техниката за обдишване.

А ако някое дете някога е попитало защо човекът, който оказва помощ, „целува“ човека, когото се опитва да спаси, историята на Resusci Anne придава на този въпрос неочакван исторически контекст.