Едва ли ще преувеличим, ако наречем блогъра от Индианополис Джеймс Брейкуел за най-забавния баща в Twitter.
Неговият акаунт в XplodingUnicorn е изпълнен със забавните разговори, които той постоянно води със своите четири дъщери.
И в следващите редове ще ви представим някои от най-смешните.
Насладете им се!
***
5-годиишното: Защо мама носи грим?
Аз: За да изглежда красива.
Тя: Но тя вече е красива.
Аз: Ауу…
Тя: Тате, трябва и ти да носиш грим.
——
3-годишното: Едно момче в занималнята ми каза, че ме харесва.
Аз: А ти харесваш ли го?
Тя: Оцветява извън контурите. Трябва да порасне.
——
Аз: Хайде да оправим къщата, за да може всичко да изглежда хубаво, когато мама се върне.
5-годишната: На нея не ѝ пука как изглеждат нещата.
Аз: Защо смяташ така?
Тя: Омъжила се е за теб.
——
4-годишното: Какво ще се случи, когато умреш?
Аз: Отиваш в рая.
Тя: Не, имам предвид ще получа ли нещата ти?
——
5-годишното: Защо хората те поздравяват, при положение че мама е направила бебето?
Аз: Помогнах.
Тя: Как?
Аз:
Тя:
Аз: Прочетох инструкциите.
——
Аз: Кой изяде всички бисквитки?
5-годишното: Нинджите.
Аз: Не ги видях.
Тя: Никой никога не ги вижда.
——
6-годишното: (Превърта напред някакъв филм)
Аз: Не може да прескочиш директно на щастливия край.
Тя: Нямам време за проблеми.
——
3-годишното: Имаш много писма от приятелите си.
Аз: Това са сметки. Те искат пари.
Тя: Трябват ти по-добри приятели.
——
Аз: Хари Потър може да поправи очилата си с магия.
6-годишното: Защо не ползва магията, за да си оправи очите?
Аз: (Поставям под въпрос всичко, което знам.)
——
3-годишното: Може ли торта за рожден ден?
Аз: Но сега не ти е рожденият ден.
Тя: Тортата няма как да знае това.
——
4-годишното: Може ли нещо сладко?
Аз: Какво каза мама?
Тя: Не.
Аз: Тогава защо аз да ти давам?
Тя: Тя не ти е шеф.
Това е капан!
——
Моята 6-годишна дъщеря иска да стане лекар, за да може да помага на болните деца.
Моята 4-годишна дъщеря иска да е таралеж, за да може да боде хората с дупето си.
——
Устната на дъщеря ми кърви.
Никоя от сестрите ѝ не знае какво се е случило.
Е, поне знаят първото правило на „Боен клуб“.
——
5-годишното: Нямаш много приятели, с които да си играеш.
Аз: Предполагам, че е така.
Тя: Казах на учителя си, че винаги си играеш със себе си.
Благодаря ви, деца!
——
5-годишната: Иска ми се да бъда принцеса.
Аз: Ти си моята принцеса и това е нашето царство.
Тя: (оглежда къщата ни) Това царство не става за нищо.
——
5-годишното: Момичетата се уморяват по-рано от момчетата.
Аз: Защо?
Тя: Използваме мозъците си по цял ден.
——
Гледаме как мъж прави изкуствено дишане на жена по телевизията.
5-годишното: Защо я целува?
Аз: Не я целува. Спасява живота ѝ.
Тя: По-скоро бих умряла.
——
Моята съпруга е раждала четири пъти и все още може да влезе в роклята от бала си.
Аз не съм раждал нито веднъж, но не мога да вляза в панталоните, които си купих през март.
——
Аз: Може ли да дойдеш тук, принцесо?
5-годишното: Татко! Аз съм прекалено стара, за да бъда принцеса!
Аз: Е, как да те наричам тогава?
Тя: Кралицата.
——
Аз: Какво правихте в училище?
5-годишното: Нищо.
Аз: Как може да си била там цял ден и да не си правила нищо?
Тя: А ти какво прави на работа?
Шах и мат!
——
4-годишното: (Прави някакви гримаси в огледалото.)
Аз: Отражението ти винаги прави същото, което и ти.
Тя: Тя понякога не го прави.
Изнасяме се!
——
Аз: Някой ден ще започнеш да имаш чувства към момчетата.
6-годишното: Аз вече имам чувства към тях.
Аз: Наистина ли?
6-годишното: Ядосват ме.
——
4-годишното: (Плаче.)
Аз: Какво има?
Тя: Коремчето ми е пълно, но искам да продължа да ям.
Битката е тежка.
——
Децата играят на карти.
Аз: На какво играете?
6-годишното: Война.
Аз: Кой печели?
Тя: Никой не печели.
——
Моята 2-годишна дъщеря си мисли, че всеки човек с брада, който се появи по телевизията, съм аз.
Току-що гледахме заедно страхотен документален филм за това как съм освободил робите.
——
Произволен човек от интернет: Ти не си известен, защото пускаш яко съдържание. Известен си само защото имаш яки деца.
Аз: Ако трябва да бъда честен, и тях съм ги правил аз.
——
3-годишната ми дъщеря нарече веждите си „мустаци над очите“.
Щях да я поправя, но вместо това си обогатих речника.
——
4-годишното: Може ли да използвам офис стола ти?
Аз: В момента аз го използвам.
Тя: Не се въртиш.
Аз: Не искам да се въртя.
Тя: Използваш го грешно.
——
Децата ми се редуваха да се очертават с тебешир.
Сега изглежда, все едно 25 деца са убити пред гаража.
——
Прекратявам свада.
Аз: Кажи на сестра си, че съжаляваш.
5-годишното: Ти си ми казал да не лъжа.
По материали от Оранжево морето и Bored Panda
