Езерото Виктория е най-голямото езеро по площ в Африка и едно от най-големите сладководни езера в света – пред него е единствено Горното езеро в Северна Америка. Но този огромен воден басейн крие мрачна тайна – той е и сред най-смъртоносните езера на планетата.
С площ от около 70 000 квадратни километра езерото е жизненоважен източник на ресурси за милиони хора. То се простира на територията на три източноафрикански държави – Кения, Танзания и Уганда, служи като основен воден резервоар на Нил и включва повече от 80 острова.
Непредсказуемото време над езерото, съчетано с недостатъчно добри комуникационни системи, е причина за около 5000 смъртни случая годишно.
Но във водите на езерото се крие и друга смъртоносна опасност – и това не е типичният хищник. Става дума за определен вид сладководен охлюв. Той служи като междинен гостоприемник на паразита, причиняващ шистозомоза, известна още като билхарциоза. Именно поради това езерото Виктория е сред най-известните огнища на шистозомоза в света.
Какво представлява шистозомозата?
Шистозомозата е паразитно заболяване, причинявано от малък плосък паразитен червей – трематода. Болестта е класифицирана като пренебрегвана тропическа болест и се отличава с изключително сложен жизнен цикъл, в който участват както хората, така и сладководните охлюви.
Заболяването е описано за първи път от Теодор Билхарц през 50-те години на XIX век – оттам идва и названието билхарциоза. То обаче съществува от много по-дълго. Следи от инфекцията са открити дори в древноегипетски мумии.
Човек може да се зарази с паразита дори при обикновено къпане в инфектирана сладка вода. Съществуват пет основни вида шистозоми, които могат да причинят заболяването. Всички те преминават през сходен жизнен цикъл и се разпространяват по подобен начин, но предизвикват различни форми на болестта.
В езерото Виктория основният причинител е Schistosoma mansoni. При изследване на ученици в Мванза, Танзания, които живеят по бреговете на езерото, паразитът е открит в единична проба от изпражненията при близо 25 процента или повече от децата.
Как протича жизненият цикъл на шистозомите?
Когато заразен човек отдели урина или изпражнения, съдържащи яйца на паразита, в сладководен басейн, от яйцата се излюпват ларви, наречени мирацидии. Те се движат свободно във водата, докато не проникнат в подходящ сладководен охлюв, който заразяват.
В тялото на охлюва ларвите се развиват и се размножават безполово. След това отново се освобождават във водата, но вече под друга форма – като церкарии.
Церкариите имат глава и опашка и напускат тялото на охлюва, връщайки се в околната водна среда. Там могат да оцелеят и да плуват до три дни в търсене на следващия гостоприемник – човек. Когато достигнат до него, те проникват през кожата, губят опашката си и навлизат в кръвообращението.
Оттам започва миграцията им из организма. Паразитите преминават през белите дробове и в крайна сметка достигат черния дроб. Ако в организма има мъжки и женски шистозоми, женската се разполага в специален канал по тялото на мъжкия, наречен гинекофорен канал.
След това двойката продължава заедно към мястото, където ще се установи окончателно. То зависи от конкретния вид паразит – някои шистозоми се придвижват към кръвоносните съдове около червата, а други – към пикочния мехур.
Тогава женската започва да снася огромно количество яйца – до 1000 на ден. Част от тях преминават през стената на червата и се отделят с изпражненията. Ако възрастните паразити се намират около пикочния мехур, яйцата проникват през неговата стена и напускат организма с урината.
Ако заразеният човек впоследствие попадне в сладководен басейн и отдели там урина или изпражнения, а във водата има подходящ вид охлюви, целият цикъл започва отначало.
Какви са симптомите на шистозомозата?
Симптомите на заболяването често са резултат не от самите паразити, а от реакцията на организма към техните яйца. Те могат да се задържат в червата или пикочния мехур и да причинят възпаления и образуване на белези.
При деца, които се заразяват многократно, могат да се развият недохранване, анемия и затруднения в ученето, а след години на продължителна инфекция – и сериозни увреждания на органите.
Понякога първите признаци се появяват още след контакта със заразената вода. Когато церкариите проникнат през кожата, може да се появи обрив, известен като „сърбеж на плувеца“. Обикновено той отшумява с времето.
В рамките на един до два месеца след заразяването при някои хора се развива т.нар. треска Катаяма. Тя може да бъде съпроводена от втрисане, кашлица, висока температура и мускулни болки. Тези симптоми обикновено са резултат от силната имунна реакция на организма срещу паразитите, които мигрират в тялото.
Ако не бъде приложено лечение, шистозомозата може да остане в организма с години. Хроничната инфекция може да доведе до увеличаване на черния дроб, коремни болки, затруднено уриниране и наличие на кръв в урината или изпражненията.
При възрастни с продължителна инфекция с Schistosoma, която засяга отделителната система, се повишава и рискът от развитие на рак на пикочния мехур.
Когато заболяването засегне пикочния мехур и други органи в тазовата област, може да се развие т.нар. урогенитална шистозомоза. При някои хора тя води до наличие на кръв в семенната течност, а при други може да причини изменения на шийката на матката. Тази форма на заболяването се свързва и с повишен риск от заразяване и предаване на HIV.
В редки случаи яйцата на паразита могат да преминат кръвно-мозъчната бариера и да причинят неврошистозомоза. Тя може да доведе до гърчове и други неврологични усложнения, засягащи мозъка.
Колко сериозен проблем е шистозомозата – в миналото и днес?
В миналото заболяването е било толкова широко разпространено, че на места се е смятало за нормално мъжете да „менструират“, тъй като кръвта в урината била често срещан симптом.
През 1798 г., когато войските на Наполеон пристигат в Египет, те дори наричат страната „земята на менструиращите мъже“.
Подобно наблюдение е описано още от Херодот в Древен Египет. По онова време се е смятало, че заболяването може да проникне в тялото през пениса.
От същия период има сведения и за използването на примитивни предпазни средства, наподобяващи презервативи, като се предполага, че една от целите им може да е била предпазване от шистозомоза. Тази хипотеза обаче остава спорна.
Днес се изчислява, че близо 800 милиона души по света са изложени на риск от заразяване, а повече от 200 милиона души живеят с инфекцията.
Децата са сред най-силно засегнатите групи и често понасят най-тежките последици от заболяването.
При възрастните тежките инфекции най-често се срещат сред хора, чиято работа ги поставя в постоянен контакт със сладководни водоизточници.
През 2016 г. глобалната тежест на заболяването е оценена на около 1,7–4,5 милиона години живот, коригирани спрямо инвалидността (disability-adjusted life years, DALYs). Точната стойност обаче е трудна за определяне и реалният мащаб може да бъде както по-голям, така и по-малък.
Как се лекува шистозомозата?
В момента има само едно одобрено лекарство за лечение на заболяването – празиквантел.
То може да се приема като еднократна доза и позволява едновременно лечение на големи групи хора. Основният му недостатък е, че действа само срещу възрастните паразити и не е ефективно срещу останалите стадии от жизнения им цикъл.
Друг повод за тревога е постепенното развитие на лекарствена резистентност.
Сред останалите подходи, които се изпробват, е ограничаването на популациите от сладководни охлюви, както и провеждането на кампании в областта на общественото здраве, насочени към прекъсване на цикъла на заразяване.
Световната здравна организация работи за елиминирането на шистозомозата като проблем за общественото здраве във всички държави, в които заболяването е ендемично.
Така сложният жизнен цикъл на един на пръв поглед незначителен паразит се превръща в една от причините езерото Виктория да бъде толкова опасно за хората. И определено е добра причина човек да бъде особено предпазлив, преди да реши да се потопи във водите му.
