Когато се запитате коя държава има най-много часови зони, вероятно първо ще се сетите за някоя от най-големите по територия страни – Русия, Канада, САЩ или Китай. Отговорът обаче е друг. За да стигнем до него, трябва да погледнем не толкова към площта на държавите, колкото към тяхната история, колониално минало и територии, разпръснати по света.

Неочакваният рекордьор е Франция

Колкото и изненадващо да звучи, държавата с най-много часови зони е Франция – с общо 12, или 13, ако се включат и териториалните ѝ претенции в Антарктида. Това показват данните на Световните рекорди на Гинес.

Причината е в множеството френски отвъдморски територии, разположени в различни части на планетата – от Френска Полинезия и островите в Карибско море до територии в Индийския океан и западната част на Тихия океан.

Часовите зони, които се използват във Франция и нейните отвъдморски територии, са:

  • UTC−10:00: по-голямата част от Френска Полинезия
  • UTC−09:30: Маркизките острови
  • UTC−09:00: островите Гамбие
  • UTC−08:00: остров Клипертон
  • UTC−04:00 (AST): Гваделупа, Мартиника, Сен Бартелеми и Сен Мартен
  • UTC−03:00 (PMST): Френска Гвиана, Сен Пиер и Микелон
  • UTC+01:00 (CET): континентална Франция
  • UTC+03:00: Майот и Разпръснатите острови в Индийския океан
  • UTC+04:00: Реюнион и островите Крозе
  • UTC+05:00: островите Кергелен, Сен Пол и Амстердам
  • UTC+11:00: Нова Каледония
  • UTC+12:00: Уолис и Футуна

Защо часовите зони всъщност са повече от 24?

В основата на системата от географски часови зони стои сравнително проста идея – земното кълбо да бъде разделено на 24 сектора, по един за всеки час от денонощието. Всеки от тях обхваща по 15 градуса географска дължина. На практика обаче нещата се оказват значително по-сложни.

Часовата зона на дадено място не се определя единствено от географската му дължина. Върху избора влияят и редица политически, културни и географски фактори. Допълнително объркване внася фактът, че някои държави използват часови зони, които се различават от съседните не с цял, а с половин час.

Един от най-необичайните примери е Непал, където часовата зона е UTC+5:45. Така местното време се разминава с още 15 минути спрямо обичайната система от цели или половинчасови отмествания.

В резултат по света днес реално се използват 38 часови зони, а не 24. Повечето държави се придържат само към една, но около 23 страни имат две или повече. Русия и САЩ използват по 11 часови зони. След тях се нареждат Антарктида, Австралия и Великобритания с по 9, а Канада има 6.

Огромни държави, които живеят в една часова зона

Китай е любопитно изключение. Макар територията му да обхваща почти пет географски часови зони, цялата страна официално следва само една – пекинското време.

В Синдзян-уйгурския автономен район в северозападната част на страната понякога се използва и местното „синдзянско време“, което изостава с два часа от пекинското. Властите обаче са правили опити да ограничат тази практика като част от стремежа към по-голямо национално единство в страната.

Подобна е ситуацията и в Индия. Въпреки огромната си територия и многобройното си население, страната също използва само една часова зона.

От една страна, това се разглежда като начин за поддържане на единно национално време и обща национална идентичност. От друга, в толкова големи държави неизбежно се стига до значителни разлики в часовете на изгрев и залез между отделните региони.

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров