Времето определя живота ни и просто не можем да го избегнем. Часовниците и алармите ни влияят и ни стресират. Дори и да изхвърлим техниката и да се върнем към природата, пак ще останем подвластни на въртенето на планетата около оста ѝ и около Слънцето. В социален план човечеството се е споразумяло за универсално време и за разделение на часовите зони по цялата повърхност на нашата планета. Но какво се случва, когато не сме на нашата планета?

На международната космическа станция, чийто обитатели виждат по 16 залеза на ден (което затруднява мюсюлманските астронавти, особено по време на Рамадан), часовата зона е универсално време (UT), което е същото като средното гринуичко време (GMT).

По тази логика и на Луната часът би трябвало да е според универсалното време, но това не бива да се възприема за даденост. Засега няма споразумение за това коя часова зона ще се използва, когато хората кацнат отново на нея с "Артемида III", или по-нататък, след като на повърхността на Луната се установят една или повече бази. Понастоящем роботизираните мисии се придържат към време, съответстващо на определени часови зони в страната на произход.

Използването на Слънцето, както правим тук, на Земята, дори приблизително, може да не се окаже ефективно. От изгрева до залеза на Луната има 14,77 земни дни, така че са необходими някои подразделения. Предишно предложение, изтъквано в интернет, беше идеята за лунно стандартно време, при което секундите, минутите и часовете са едни и същи, но 24 часа се наричат цикъл, а 30 цикъла са пълен лунен ден, което в общи линии отговаря на реалността.

Кой часови пояс са използвали астронавтите на „Аполо“ на Луната?

Астронавтите от "Аполо" са оползотворили времето си на Луната, така че защо да не копираме това, което те са направили? Е, в това има малък проблем. Подзаглавието по-горе е уловка. Астронавтите не са използвали никаква часова зона. Нито UTC, нито времето във Флорида, откъдето са излетели, нито същата часова зона като тази в Хюстън, където се е намирал контролът на полетите. Те са използвали Ground Elapsed Time (GET), което сега е известно като Mission Elapsed Time. Времето се изчисляваше в минути, часове и дни от изстрелването.

При тези мисии, както и при последвалите, като тази с космическата совалка, много неща зависеха от дейността, която се извършваше в определен момент след излитането, така че беше по-разумно да се използва това вместо конкретна часова зона.

За лунна мисия с по-голяма продължителност обаче това вече няма да работи, тъй че е необходимо конкретно решение (особено когато се стигне до изграждането на комуникационна система около земния спътник). Европейската космическа агенция вече повдигна въпроса.

Източник: IFLScience