Отлагаме да живеем.
Утре ще ти се обадя.
Утре ще видим.
Утре ще отидем.
Утре ще играем.
Утре ще го направим.
Ами ако няма утре?
Утре-то е днес.
Този един-единствен живот, който имаме, не може да бъде положен в плановете на утрешния ден, който не е обещал да ни се случи.
Подходящото време за осъществяване на плановете ни е сега. Подходящият момент да преследваме мечтите си е сега.
Припомняме великолепното стихотворение на Стефан Цанев, което обхваща целия ни живот като нищожен миг. Понякога живеем така, сякаш сме безсмъртни, а забравяме, че не сме.
НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА –
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…
Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.
Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!
