Как минава времето на Марс? За първи път имаме точен отговор на този въпрос

Времето е нещо относително. Ако не ни вярвате, застанете в позиция планк за една минута. Как беше? Най-дългата минута в живота ви, нали? А в случая това е просто физиологическото време. Физическото също е относително и е много лесно тези „два часовника“ да започнат да се разминават. За това допринасят и разликите в скоростта или гравитацията. Съответно ако имаме два часовника – единият на Земята, а другият на Марс – те няма да отмерват времето по един и същи начин. И сега вече знаем каква е разликата. И тя не е константна.

Физици от Националния институт по стандарти и технологии (NIST) изследват движението и гравитационното поле на Марс с безпрецедентна прецизност. Te използват формулата за дилатация на времето, за да отчетат движението и гравитационното привличане на даден обект, и успяват да изчислят каква разлика би отчел атомен часовник на Марс в сравнение с часовник на Земята.

Екипът установява, че марсианските часовници ще вървят средно с 477 микросекунди по-бързо на ден от земните. Но тази стойност се променя с до 226 микросекунди дневно в зависимост от положението на Марс в орбитата му.

Миналата година изследователи изчислиха с голяма точност, че на Луната часовниците тиктакат с 56 микросекунди на ден по-бързо. Луната е в почти кръгова орбита около Земята, а Земята — в почти кръгова орбита около Слънцето, което прави разликата относително постоянна.

„Но при Марс не е така. Разстоянието му до Слънцето и елиптичната му орбита водят до по-големи вариации във времето. Триделният проблем е изключително сложен. А сега се занимаваме с четири тела: Слънцето, Земята, Луната и Марс“, казва в изявление физикът от NIST Биджунад Патла. „Тежката част се оказа по-предизвикателна, отколкото очаквах.“

Екипът е трябвало да вземе предвид гравитацията на повърхността на Марс, елиптичната орбита на планетата, както и влиянието на Слънцето, Земята и дори на нашата Луна върху Червената планета. Комбинацията от всички тези фактори дава на изследователите ясна представа какви корекции ще са необходими, за да бъдат часовниците между двата свята в синхрон.

„Може да минат десетилетия, преди повърхността на Марс да се покрие от следите на скитащи роувъри, но още сега е полезно да се изучат проблемите, свързани с изграждането на навигационни системи на други планети и луни“, допълва авторът Нийл Ашби, също от NIST. „Както днешните глобални навигационни системи като GPS, така и тези бъдещи системи ще разчитат на точни часовници, а влиянието върху техните темпове може да бъде анализирано с помощта на общата теория на относителността на Айнщайн.“

Това означава, че заради дилатацията на времето бихте остарявали по-бързо на Марс, отколкото на Земята. Ако прекарате цели 50 години на Червената планета, в крайна сметка ще сте с цели 9 секунди „по-стари“, отколкото ако бяхте останали на Земята.

Проучването е публикувано в The Astronomical Journal.