Търсенето на живот на Марс продължава. Миналата година например NASA откри обещаващи биосигнатури в района Брайт Ейнджъл. Някои учени обаче смятат, че може би вече сме се натъкнали на живот на Червената планета. При това преди повече от половин век.
Според четиримата автори на нова научна статия апаратът „Викинг“ на NASA може би е засякъл признаци на живот още през 1976 г., но резултатите са били погрешно интерпретирани. Ако е вярно, това означава, че човечеството вече е имало първата си среща с извънземен живот. И тя е завършила с унищожаването му от един от нашите роботи.
В новата публикация изследователите предлагат как би могъл да изглежда този предполагаем живот въз основа на резултатите от експериментите на „Викинг“.
През юли и септември 1976 г. програмата „Викинг“ на NASA каца на повърхността на Марс. Там тя прави първите изображения от марсианската повърхност и провежда биологични тестове върху почвата, като целта е да се открият признаци на съвременен или древен живот. Резултатите се оказват изненадващи и объркващи.
Макар и повечето експерименти да не дават обещаващи данни, в една част от изследванията апаратът се натъква на следи от хлорирани органични съединения. Но и това не е еднозначно доказателство.
„Въпреки че още първият тест на мястото за кацане на „Викинг 1“ в Хризе показва положителен резултат за органичен синтез (с 99,7% сигурност спрямо контролната проба), последващите тестове не дават ясни заключения,“ обяснява професор Дирк Шулце-Макух от Центъра за астрономия и астрофизика към Техническия университет в Берлин, съавтор на новото изследване. „Експериментът за газообмен беше не по-малко озадачаващ: той показа отделяне на няколко газа, включително кислород, но учените и днес не са единодушни относно обяснението.“
Дебатът около данните от „Викинг“ продължава вече десетилетия – а въпросът остава отворен: дали сме пропуснали най-голямото откритие в историята на науката, защото не сме го разпознали?
По онова време откритите органични съединения са смятани за замърсяване, донесено от Земята. Неяснотите в данните бързо са оставени настрана, след като е обявено, че няма признаци на органика на Марс. „Това слага край на всичко. Няма органика, няма живот“, заявява тогавашният директор на програмата „Викинг“ Джералд Софен — и научната общност до голяма степен приема, че мисията не е открила живот.
Впоследствие обаче няколко учени започват да твърдят, че резултатите са били разтълкувани погрешно и че всъщност има следи от органични съединения както в експериментите, така и извън тях.
В един от тестовете към марсианската почва е добавена вода с хранителни вещества и радиоактивно маркиран въглерод. Ако в почвата има микроорганизми, те би трябвало да усвоят хранителните вещества и да отделят радиоактивния въглерод под формата на газ, който да бъде засечен.
В отговор на оригиналната публикация от 1976 г. авторите на новото изследване пишат в списание Science, че е било отчетено значително отделяне на радиоактивно маркиран 14CO₂ — точно както би се очаквало при „марсиански аналог на дихателния метаболизъм“. Наблюдавано е и освобождаване на кислород и обмен на въглероден диоксид при овлажняване на почвата. Според тях, по стандарта за „преобладаващи доказателства“, „Викинг“ всъщност е открил микробен живот.
Проблемът е, че макар и първият експеримент да дава положителен сигнал, вторият и третият не показват увеличаване на радиоактивния газ, както би се очаквало, ако микроорганизмите продължават да се хранят. Това е обяснено с наличието на перхлорат — съединение, използвано в ракетно гориво и фойерверки, което може да е разградило хранителните вещества без участие на живот.
По-късно обаче перхлорат е открит на Марс от апарата „Феникс“ и се смята за естествен компонент на марсианската почва. Освен това лабораторни експерименти показват, че при силно нагряване на органични материали в присъствието на перхлорат могат да се образуват хлорирани органични съединения — което означава, че данните от „Викинг“ може да са били погрешно интерпретирани като липса на органика, вместо като доказателство за нейното наличие.
А ако „Викинг“ наистина е открил живот, възможно е да го е унищожил по време на експеримента. Професор Дирк Шулце-Макух посочва, че някои земни микроорганизми, например в пустинята Атакама, биха загинали при внезапно заливане с вода. Това би могло да обясни защо след първоначалната реакция не е последвало ново отделяне на радиоактивен газ — мъртвите микроби не се хранят.
В новата статия екипът предлага хипотеза като отправна точка за дискусия: възможни бактериални автотрофи, които „дишат“ със съхраняван кислород и могат да преживяват в полузаспало състояние близо до повърхността. Те биха се „събуждали“, когато има налична влага и достатъчна температура. Такива организми биха могли да фиксират въглерод чрез реакция между CO₂ и водна пара, произвеждайки органични съединения и кислород.
Екипът дори дава име на тази хипотетична форма на живот: Bacterial Autotroph Respiring with Stored Oxygen On Mars — съкратено BARSOOM, по името на Марс в романа A Princess of Mars на Едгар Райс Бъроуз.
Авторите обаче подчертават, че не твърдят категорично, че това е окончателното обяснение. Целта им е да възобновят научния дебат, който според тях е трябвало да започне още през 1976 г. Темата става още по-актуална с перспективата за пилотирани мисии до Марс и риска от непреднамерено пренасяне на марсиански живот на Земята.
Проучването е публикувано в списание Astrobiology.
