31 януари 1958 г. - САЩ навлиза в космическата епоха

31 януари 2019 г., 00:00
402

IM_photo / Shutterstock

31 януари 1958 г. САЩ навлиза успешно в космическата епоха, изстрелвайки своя първи изкуствен спътник на Земята „Експлорър 1”. Данните, събрани от него, потвърждават съществуването на радиационен пояс, обгръщащ Земята.

“Експлорър 1“, известен с официалното име Сателит 1958 Алфа, е изстрелян от Кейп Канаверал с помощта на ракета Jupiter-C.  Той е бил малък и е тежал едва 13,6 кг при пълна натовареност. Половината от теглото му били предимно инструменти – температурни сензори, микрофон и др. Информацията до Земята се изпращала с помощта на 10- и 60-миливатови предаватели.

Д-р Джеймс Ван Алън – астрофизик, работещ по онова време по въпросния проект, създал инструментите на „Експлорър 1“, които откриват радиационния пояс около Земята. Именно поради тази причина днес той носи неговото име.

Радиационният пояс на Ван Алън представлява област от магнитосферата на нашата планета с високо съдържание на високоенергетични заредени частици - предимно протони и електрони. На мета той достига дълбочина 1000 км, а радиоактивните частици в него могат да проникнат през 1 мм олово.

Поясът на Ван Алън създавал трудности за космическите кораби – без значение дали на тях имало хора или не. Радиацията е толкова силна, че може да повреди слънчевите клетки, чиповете и сензорите, необходими на апаратите да функционират. Астронавтите, преминаващи през пояса пък, можели да развият рак.

Какво направила NASA? Агенцията започнала да изключва сензорите, когато апаратите прекосяват пояса на Ван Алън. Същевременно поставила чувствителните инструменти зад по-качествени защитни пластове.

Какво още се е случило на днешната дата?

 

Събития

•    1862 г. — Американският астроном Алван Кларк първи наблюдава бледо бяло джудже компаньон на най-ярката звезда на небосклона - Сириус.
•    1878 г. — По време на Руско-турска война (1877–1878) е сключено примирие, което дава началото на прекратяването на войната.
•    1879 г. — Във Франция 14 юли е обявен за национален празник.
•    1899 г. — Съставено е осемнадесетото правителство на България, начело с Димитър Греков.
•    1906 г. — Земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер разтърсва крайбрежието на Еквадор.
•    1915 г. — Първата световна война: Германската армия за първи път използва отровен газ, при военни действия срещу руснаците.
•    1946 г. — Социалистическа федеративна република Югославия приема нова конституция, чрез която, по подобие на Съветския съюз, се установяват шест съставни републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Република Македония, Черна гора, Сърбия и Словения.
•    1950 г. — Президентът на САЩ Хари Труман обявява програма за създаване на водородната бомба.
•    1968 г. — Науру обявява независимост от Австралия.
•    1971 г. — Програма Аполо: Аполо 14 потегля към Луната.
•    1990 г. — Първият McDonald's в Съветския съюз отваря в Москва.
•    2001 г. — В Холандия, шотландски съд осъжда един либиец и оправдава друг във връзка с Атентата над Локърби през 1988.
•    2006 г. — Открити са телата на двете сестри Белнейски в местността "Грамадата", между Пещера и Брацигово, с множество наранявания.
•    2007 г. — Стартира изграждането на магистрала Люлин в България.

Родени

•    1797 г. — Франц Шуберт, австрийски композитор († 1828 г.)
•    1858 г. — Андре Антоан, френски артист († 1943 г.)
•    1862 г. — Йожен Гаяр, френски архитект († 1933 г.)
•    1870 г. — Ангел Букорещлиев, български композитор († 1950 г.)
•    1875 г. — Иван Вълков, български офицер († 1962 г.)
•    1878 г. — Иван Строгов, български политик († 1955 г.)
•    1879 г. — Грейс Кулидж, първа дама на САЩ (1923-1929) († 1957 г.)
•    1884 г. — Теодор Хойс, 1-ви президент на Германия († 1963 г.)
•    1901 г. — Мари Луизе Кашниц, немска поетеса († 1974 г.)
•    1902 г. — Алва Мюрдал, шведска писателка Нобелов лауреат през 1982 (†1986 г.)
•    1907 г. — Владимир Жидовец, хърватски дипломат († 1948 г.)
•    1907 г. — Паулина Станчева, българска поетеса († 1991 г.)
•    1910 г. — Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю, португалски журналист († 1968 г.)
•    1911 г. — Ванга, българска пророчица († 1996 г.)
•    1913 г. — Веса Гачева, българска актриса († 1978 г.)
•    1916 г. — Герасим Младенов, български актьор († 1982 г.)
•    1917 г. — Христо Малинов, български писател († 2007 г.)
•    1921 г. — Марио Ланца, американски актьор († 1959 г.)
•    1923 г. — Норман Мейлър, американски писател († 2007 г.)
•    1924 г. — Тенгиз Абуладзе, грузински режисьор († 1994 г.)
•    1927 г. — Ацо Караманов, югославски партизанин († 1944 г.)
•    1929 г. — Рудолф Мьосбауер, германски физик, Нобелов лауреат през 1961 († 2011 г.)
•    1930 г. — Йо Боние, шведски пилот от Формула 1 († 1972 г.)
•    1935 г. — Кендзабуро Ое, японски писател, Нобелов лауреат през 1994
•    1936 г. — Юлиан Вучков, български театровед
•    1937 г. — Крум Крумов, български кинооператор
•    1938 г. — Беатрикс Холандска, холандска кралица
•    1941 г. — Георги Марковски, български писател († 1999 г.)
•    1941 г. — Йожен Тер'Бланш, защитник на белите в РЮА († 2010 г.)
•    1946 г. — Александър Андонов, български философ
•    1949 г. — Кен Уилбър, американски писател
•    1949 г. — Ричард Гиър, американски актьор
•    1951 г. — Кристин Роуз, американска актриса
•    1954 г. — Адриан Ванденберг, холандски китарист
•    1954 г. — Мауро Балди, италиански пилот във Формула 1
•    1959 г. — Кели Линч, американска актриса
•    1959 г. — Николай Бъчваров, български футболист
•    1959 г. — Петър Попангелов, български скиор
•    1960 г. — Желко Щуранович, черногорски политик
•    1964 г. — Светлана Янчева, българска актриса
•    1966 г. — Декстър Флечър, британски актьор
•    1967 г. — Фат Майк, американски музикант
•    1969 г. — Ивана, българска фолк певица
•    1974 г. — Прити Зинта, индийска актриса
•    1977 г. — Шинго Катори, SMAP
•    1978 г. — Ивайло Габровски, български колоездач
•    1980 г. — K-Maro, рап и арендби певец
•    1981 г. — Джъстин Тимбърлейк, американски изпълнител
•    1982 г. — Елена Папаризу, гръцка изпълнителка
•    1985 г. — Антон Вергилов, български футболист
•    1985 г. — Каломира, певица

Починали

•    1606 г. — Гай Фокс, английски войник (* 1570 г.)
•    1908 г. — Иван Белинов, български политик (* 1859 г.)
•    1904 г. — Киро Тулешков, български просветител (* 1846 г.)
•    1923 г. — Карл де Бур, немски историк (* 1848 г.)
•    1933 г. — Джон Голсуърти, британски писател, Нобелов лауреат (* 1867 г.)
•    1942 г. — Никола Мушмов, български историк (* 1869 г.)
•    1955 г. — Джон Мот, американски общественик, Нобелов лауреат през 1946 г. (*1865 г.)
•    1956 г. — Алън Милн, английски писател (* 1882 г.)
•    1965 г. — Константин Муравиев, министър-председател на България (* 1893 г.)
•    1965 г. — Коста Лулчев, български политик (* 1882 г.)
•    1969 г. — Стоян Загорчинов, български писател (* 1889 г.)
•    1972 г. — Матвей Захаров, съветски маршал (* 1898 г.)
•    1973 г. — Рагнар Фриш, норвежки икономист, Нобелов лауреат през 1969 (* 1895 г.)
•    1980 г. — Христо Бръзицов, български публицист (* 1901 г.)
•    2001 г. — Гордън Диксън, канадски писател (* 1923 г.)
•    2004 г. — Костадин Гугов, български певец (* 1935 г.)

Празници

•    Науру — Ден на обявяване на националната независимост (от Великобритания, Австралия иНова Зеландия, 1968 г., национален празник)

Ключови думи:
Коментари