Странните двойни хребети по повърхността на Европа – ледения спътник на Юпитер – могат да изпълняват ролята на кухи резервоари за вода.

Анализ на сходна характеристика по ледената покривка на Гренландия показва, че тук, на Земята, тези хребети се образуват от джобове с течна вода в самия лед.

Откритията хвърлят повече светлина върху геофизичните процеси, които вероятно оформят замръзналия свят. Освен това подсказват, че ако на спътника на Юпитер има извънземен живот, то той най-вероятно не се намира в неговия океан – на десетки хиляди километри по ледената покривка – а на едно далеч по-достъпно място.

„Поради факта, че тези кухини се намират по-близо до повърхността – и съответно се излагат на интересни химикали от космоса, други спътници и вулканите на Ио – съществува вероятност в тях да се е образувал живот (стига да съдържат джобове с вода) - казва геофизикът Дъстин Шорьодер от Станфордския университет. – Ако механизмите, които наблюдаваме в Гренландия, са характерни и за Европа, то водата трябва да е навсякъде.“

Европа е една голяма загадка. Този далечен свят се намира в орбитата на най-голямата планета в Слънчевата система. Доказателствата, с които разполагаме, подсказват, че той не е напълно замръзнал, а напротив – таи в себе си течен, солен океан, затоплен от вътрешните геоложки процеси, които настъпват под неговата дебела ледена обвивка.

Смята се, че Европа е най-доброто място в Слънчевата система, на което бихме могли да открием извънземен живот, сгушил се край вулканичните отвори на океанското дъно (наподобяващи доста тези на Земята).

Ние обаче все още не знаем доста неща за този спътник. Така например повърхността му е осеяна с огромни двойни хребети, които преминават от двете страни на дълги корита. Те са открити през 90-те години на миналия век в снимки на сондата „Галилео“ и въпреки това учените все още нямат представа как точно са се образували. Ключът към отговора обаче вероятно се крие тук, на Земята.

3D реконструкция на двойните хребети на Европа, създадени благодарение на снимките на "Галилео". Източник: NASA/JPL/DLR

Шрьодер и неговите колеги – геофизиците Райли Кълберг от Станфордския университет (ръководител на изследването) и Грегор Щайнбрюге (от Лабораторията за реактивно движение на NASA) посещават презентация, посветена на Европа, и забелязват, че двойните хребети изглеждат изключително познато. Те приличат на своеобразни гигантски версии на хребетите по ледената покривка на Гренландия, които специалистите са наблюдавали в рамките на друг проект, който няма нищо общо с Европа.

„Хората изучават тези двойни хребети вече повече от 20 години, но това е първият път, в който можем реално да наблюдаваме нещо сходно на Земята и да видим как природата създава своята магия“, казва Щайнбрюге.

Въпреки че гренландските хребети са доста по-малки от тези на Европа, те на практика изглеждат едни и същи. Ето защо екипът решава да провери как точно са се образували. Учените анализират данни, събрани от операция IceBridge на NASA, която използва радарна технология, за да види какво се случва под леда. Данните на екипа водят началото си от 2015 г. Самите хребети се образуват две години по-късно.

Благодарение на цялата тази информация учените установяват, че хребетите в Гренландия са се образували, когато джоб с вода под налягане замръзне наново във вътрешността на ледената покривка и я накара да се разцепи. Напълно възможно е процесите на Европа да са същите, казва екипът.

„В Гренландия този двоен хребет се образува на места, където водата от повърхностните езера и потоци редовно се изтича в района в близост до повърхността и замръзва наново – обяснява Кулберг. – Водните джобове на Европа биха могли да се образуват от океана, намиращ се под повърхността – самата вода вероятно се изтласква нагоре през фрактурите в ледената покривка. Това от своя страна би означавало, че в ледената покривка наблюдаваме прилично количество обмяна.“

Освен това означава, че тази плитка вода, както и въпросните процеси, се срещат повсеместно из цялата повърхност на Европа. Малко по малко именно тази вода е образувала странната география на Европа.

Изследването е публикувано в Nature Communications.

Източник: Science Alert