Няколко скалисти екзопланети се намират в орбитата на звезда, разположена на едва 35 светлинни години от нас, и шансът една от тях да е обитаема е доста голям.
Около червеното джудже L 98-59 има най-малко четири планети и системата изглежда наистина любопитно. Нови наблюдения потвърждават онова, което минали изследвания вече предположиха – съществуването на земен свят, чиято маса е 1/2 от тази на Венера.
Новите наблюдения обаче разкриват и нови светове в същата система, включително планета-океан и една супер Земя, разположена в обитаемата зона на звездата.
„Планетата в обитаемата зона има атмосфера, която може да предпазва и поддържа живи организми“, казва астрофизикът Мария Роса Запатеро Осорио от Центъра по астробиология в Испания.
Откритието е особено важно – не само за търсенето на потенциални обитаеми светове, но и за откриването на скалисти екзопланети като Земята, Марс и Венера, тъй като находката на малката полу-Венера представлява същински технологичен пробив.
Това е най-малко масивната екзопланета, измервана някога чрез проучване на гравитационните ефекти, които оказва върху позицията на звездата.
Въпреки че потенциално съществуват много повече екзопланети в Млечния път, отколкото звезди, до ден днешен сме идентифицирали само няколко хиляди. Това е така, тъй като те са много по-малки и по-бледи и съответно – трудни за разпознаване. Ето защо нашите най-плодотворни опити работят най-добре при по-масивните екзопланети, които се намират сравнително близо до своите звезди.
Астрономите откриват повечето екзопланети с помощта на транзитния метод. Тук на помощ идват телескопи като „Кеплер“ или TESS (или в случая на първоначалното проучване на L98-95 – спектографа Carnegie Planet Finder). Те се взират в определен район на небосвода и търсят повтарящи се спадове на равни интервали в звездната светлина – те са вследствие от орбитираща около нея екзопланета, преминаваща между нас и своята звезда.
От друга страна, при измерването на радиалната скорост се търсят промени в позицията на звездата, тъй като планетите упражняват слабо гравитационно притегляне върху своите звезди и по този начин ги карат да се придвижват съвсем малко по обща орбита (и Слънцето прави това). Колкото по-масивна е екзопланетата, толкова по-изявен е сигналът.
Що се отнася до системата L 98-59 (с 3 планети, орбитиращи около една звезда), тя открита през 2019 г. с помощта на космическия телескоп TESS, който разчита на транзитния метод. Той може да предостави малко информация за самата екзопланета – например приблизителен размер на базата на количеството звездна светлина, което замъглява.
Измерванията на радиалната скорост могат да разкрият доста повече информация. На базата на придвижването на звездата астрономите могат да изчислят масата на екзопланетата. Веднъж щом знаят масата и размера ѝ, могат да изчислят и плътността ѝ, което значи, че вече можем да определим сравнително точно и състава ѝ – по-плътните екзопланети вероятно са скалисти, а по-пухкавите – газови.
