„Ако искаме да знаем от какво е съставена една планета, трябва да знаем поне нейната маса и радиус“, казва астрономът Оливър Деманджен от Университета на Порто в Португалия.
Екип от астрономи, ръководени от Деманджен, използват Много големия телескоп на Европейската южна обсерватория, за да направят измервания на радиалната скорост на звездата L 98-59. Те потвърждават, че масата на L 98-59 b – най-вътрешната планета – е на половината на тази на Венера и че космическото тяло най-вероятно е скалисто.
Втората най-вътрешна планета е 1,4 пъти по-голяма от Земята и също вероятно е скалиста.
Третата екзопланета пък е 1,5 пъти по-голяма от Земята и с двойно повече маса. На базата на плътността ѝ учените предполагат, че съдържанието на вода там е голямо. Най-много 30 процента от масата ѝ вероятно е вода, което означава, че става дума за планета-океан.
Измерванията на радиалната скорост обаче регистрират два периодично повтарящи се сигнала, които не пасват на нито една от вече известните ни екзопланети. Това означава, че в системата има още две екзопланети, които не се намират в същата орбитална равнина като останалите (т.е. не извършват транзит).
Първата е с 3 пъти по-голяма маса от Земята. Нейният орбитален период е около 12,8 дни. Втората потенциално е скалиста планета в обитаемата зона. Ако съществуването ѝ бъде потвърдено, то тя най-вероятно е с маса около 2,46 пъти тази на Земята, а орбиталният ѝ период е 23 дни. Макар и да изглежда, че се намира твърде близо до своята звезда, в случая става дума за червено джудже, което е много по-студено от Слънцето. С други думи, екзопланетата ще се намира на перфектното разстояние от звездата – нито твърде горещо, нито твърде студено.
За съжаление, за да можем да видим дали екзопланетата има атмосфера, то тя ще трябва да извърши транзит, което означава, че тя не е особено добър кандидат за допълнителни проучвания, свързани с нейната потенциална обитаемост.
Изследването е публикувано в Astronomy & Astrophysics.
Източник: Science Alert
