През 2022 г. партида от ембриони на пилета и патици, загинали преди излюпването си, била изпратена за изследване във ветеринарна лаборатория в Китай.
В мозъчната им тъкан учените открили Acinetobacter baumannii – патоген, включен от Световната здравна организация в най-високата приоритетна категория. Бактерията е известна най-вече като причинител на трудно овладяеми инфекции в болничните интензивни отделения, тъй като може да устоява дори на антибиотиците, използвани като последна възможност за лечение.
През последните години тя все по-често се разглежда и като зоонозен патоген – микроорганизъм, който може да се предава между животни и хора.
Отдавна се предполага, че селскостопанските животни може да допринасят за разпространението на антибиотичната резистентност сред опасните бактерии.
Любопитното в случая е, че щамовете, изолирани от домашните птици, всъщност не показвали значителна устойчивост към антибиотици.
Истинският риск може да е по-близо до дома
Когато сравнили генетичните им характеристики с тези на щамове, открити при хора и при домашни любимци като котки и кучета, изследователи от Нанкинския аграрен университет, Технологичния институт в Уху и Нанкинския университет по китайска медицина установили, че по-сериозната заплаха може да се крие много по-близо до човека.
Учените събрали генетични данни за 509 проби от A. baumannii, взети от представители на 33 животински вида в 17 държави – от бели щъркели в Полша, които изненадващо съставляват значителна част от наличните животински проби, до котки, кучета и коне във ветеринарни клиники в различни части на Европа.
След като съпоставили тези данни с хиляди клинични проби от хора в същите региони, както и с новите резултати от домашните птици, изследователите достигнали до заключения, които едва ли биха успокоили собствениците на домашни любимци.
„Изолираните от животни щамове на A. baumannii могат да бъдат разделени на две групи: група с висока антимикробна резистентност, срещана предимно при коне, котки и кучета, и група с ниска антимикробна резистентност, характерна най-вече за селскостопански животни, домашни птици и диви животни“, пишат учените, ръководени от Сянкуан Джън от Нанкинския аграрен университет, в списание Applied and Environmental Microbiology.
Почти идентични щамове при домашни любимци и болнични пациенти
Изследователите използвали класификационна система, която обединява сродните щамове на A. baumannii в т.нар. „международни клонове“. Към тях принадлежат и генетичните линии, причиняващи болнични огнища по целия свят.
Екипът установил, че няколко от тези клонове, включително щамът ST25, се срещат многократно при животни, живеещи в непосредствена близост до хората.
Само ST25 бил открит при девет различни животински вида, най-често при котки, кучета и коне.
Оказало се, че бактериите, изолирани от тези животни, са генетично почти неразличими от щамовете, причиняващи инфекции при пациенти в близките болници. Сходството между геномите им надхвърляло 99%, а в някои случаи достигало повече от 99,5%.
За разлика от тях щамовете, открити при селскостопански животни, домашни птици и диви животни, били значително по-далечни родственици на човешките. Генетичното сходство обикновено било между 97 и 98%.
„Нашето изследване показва, че вероятността A. baumannii да се предава между домашните любимци и хората е по-голяма, отколкото между хората и селскостопанските животни, домашните птици или дивите животни“, пишат изследователите. „Този повишен риск може да се дължи на тесния контакт между хората и домашните им любимци.“
Открити са гени за устойчивост към антибиотици от последна линия
При котките и кучетата били открити и гени за резистентност, които по принцип не би трябвало да се срещат при селскостопанските животни.
В пробите от домашни любимци учените установили наличието на два гена, които правят бактериите устойчиви към карбапенеми. Това са антибиотици, до които лекарите прибягват, когато останалите възможности за лечение са изчерпани и които не се използват в животновъдството.
Нито един от тези гени за резистентност не бил открит в пробите от селскостопански животни, домашни птици или диви животни.
Проучването не доказва пряко предаване от животно на човек
Тези резултати не означават, че кучето или котката ви непременно може да ви предаде болнична инфекция.
Важно е да се уточни: проучването не предоставя преки доказателства, че бактерията е преминала от конкретен домашен любимец към конкретен човек. Учените са открили единствено генетични следи, които показват, че възможност за подобно предаване съществува – и вероятно не е отскоро.
Миналата година Американското дружество по микробиология публикува статия, посветена на все по-ясно очертаващата се връзка между резистентните към антибиотици бактерии при домашните любимци и хората.
В нея се подчертава необходимостта да бъдат изследвани повече проби от различни животински видове, за да може учените да разберат по-добре как се разпространяват тези патогени.
Предстои събирането на още проби
Макар новото проучване да дава важни насоки, учените все още са далеч от окончателните отговори.
Следващата стъпка е да бъдат събрани още проби – от лапи, пера, копита и от хората, които са в непосредствен контакт с животните. Така изследователите ще се опитат да установят колко често и колко лесно този добре познат болничен патоген преминава от един вид към друг.
Изследването е публикувано в научното списание Applied and Environmental Microbiology.
