Хормоналната контрацепция дава възможност на милиони жени по света да регулират менструалния си цикъл и сами да планират репродуктивното си бъдеще.
Както при всяко лекарство обаче, и при нея съществуват както ползи, така и възможни нежелани ефекти, които лекарите и пациентките трябва внимателно да преценяват.
Убедителни научни доказателства показват, че хормоналната контрацепция носи редица ползи за здравето. Някои учени обаче предупреждават, че определени потенциални рискове – сред които депресията и инсултът – все още не са проучени и обсъдени достатъчно задълбочено.
Една тревожна зависимост, която многократно се откроява в наблюдателни популационни изследвания по света, е възможната връзка с развитието на рядък, но лечим тумор, наречен менингиом. Подобна асоциация е разглеждана както в научни публикации, така и от специалисти по мозъчни тумори, включително изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Какво показва мащабното датско проучване
Изследователи от Датската агенция по лекарствата анализират здравни данни, събирани в продължение на 25 години. Проучването обхваща приблизително три милиона жени на възраст между 15 и 59 години, живели в Дания в периода от 2000 до 2024 г.
Резултатите са публикувани в научното издание JAMA Network Open.
Това е първото национално изследване от подобен мащаб, което систематично разглежда отделните активни вещества и различните форми на хормонална контрацепция. Данните показват, че не всички контрацептиви са свързани с еднаква степен на риск.
Макар при повечето препарати отчетеното относително увеличение на риска да е умерено, а абсолютният риск да остава много малък, според учените резултатите заслужават допълнително проучване.
Най-силна връзка с появата на менингиом е установена при инжекционния контрацептив медроксипрогестерон, познат и под търговското наименование Depo-Provera. При жените, използващи този препарат, вероятността да бъде диагностициран менингиом е приблизително четири пъти по-висока в сравнение с жените, които не го употребяват.
По-точната стойност, отчетена в датското проучване, е отношение на шансовете 4,55. По-слаби зависимости са установени при някои комбинирани орални контрацептиви, определени таблетки, съдържащи само прогестоген – т.нар. „мини-хапчета“, – както и при някои вътрематочни системи.
При комбинираните таблетки стойностите се различават според съдържащия се в тях прогестоген. При дезогестрел отношението на шансовете е 1,66, при дроспиренон – 1,58, при гестоден – 1,44, а при левоноргестрел – 1,40. При таблетките, съдържащи единствено дезогестрел, стойността е 1,73. При високодозовите вътрематочни системи с левоноргестрел тя е 1,58, докато при нискодозовите системи не е установена статистически убедителна връзка.
Резултатите допълват и други проучвания върху начина, по който оралните контрацептиви могат да влияят върху определени процеси в мозъка. Наблюдаваните ефекти обаче не бива автоматично да се приемат като доказателство, че конкретен препарат причинява дадено заболяване.
Важно уточнение: проучването е наблюдателно. То може да установи статистическа връзка между два фактора, но само по себе си не е достатъчно, за да докаже причинно-следствена зависимост. Изследователите са се постарали да ограничат влиянието на други обстоятелства, но при подобен тип анализ не е възможно всички потенциално объркващи фактори да бъдат напълно изключени.
Рискът е по-висок при настояща или скорошна употреба
Особено важно е, че повишеният риск се откроява най-ясно при жените, които използват съответния контрацептив в момента или са го използвали през последната година.
Според датските данни допълнителният риск постепенно намалява след прекратяването на прогестогенния контрацептив и обикновено вече не се установява пет години след спирането му.
Това е съществена разлика спрямо някои по-ранни изследвания, които не разграничават достатъчно ясно настоящата употреба от приема в миналото. Смесването на двете групи може да е затруднило правилното тълкуване на предишните резултати.
Относителен и абсолютен риск – защо разликата е толкова важна
„Макар четирикратното относително увеличение на риска да звучи много тревожно, абсолютният риск от менингиом остава малък“, обяснява в експертен коментар епидемиологът на раковите заболявания Пол Фароа от Cedars-Sinai Health Sciences University в САЩ.
По думите му приблизително 5 от всеки 1000 жени ще развият менингиом в някакъв момент от живота си.
При употреба на медроксипрогестерон между 25- и 44-годишна възраст този дял би се увеличил приблизително до 6 на всеки 1000 жени.
Казано по друг начин, четирикратното увеличение на относителния риск не означава, че четири от всеки сто жени непременно ще развият тумор. Относителният риск сравнява вероятността между две групи, докато абсолютният риск показва колко души действително се очаква да бъдат засегнати.
„Тези съвсем малки увеличения на риска трябва да бъдат съпоставени с ползите от различните форми на контрацепция“, казва Фароа.
„Важно е жените да не спират противозачатъчните си средства, без преди това да се консултират със своя лекар.“
Какво представлява менингиомът
Менингиомът не възниква от самата мозъчна тъкан, а от менингите – обвивките, които покриват и предпазват мозъка и гръбначния мозък. Въпреки това той се определя като първичен тумор на централната нервна система.
Менингиомите са редки сред общото население и в приблизително 90% от случаите са доброкачествени. Определението „доброкачествен“ обаче не означава непременно, че туморът е безобиден. Дори бавно растящо образувание може да притиска чувствителни мозъчни структури в ограниченото пространство на черепа.
В някои случаи менингиомите могат да предизвикат припадъци, нарушения на паметта и други когнитивни затруднения, проблеми със зрението или слуха, главоболие и слабост в крайниците.
Когато се налага лечение, туморите обикновено се отстраняват по хирургичен път или се подлагат на лъчетерапия. При малки, бавно растящи образувания, които не причиняват симптоми, лекарите могат да препоръчат активно наблюдение с периодични образни изследвания.
Съдебните дела и новото предупреждение на FDA
От 2024 г. насам хиляди жени, които твърдят, че са били диагностицирани с вътречерепен менингиом след поставяне на инжекции с Depo-Provera, са завели съдебни дела срещу Pfizer.
Тези искове представят твърденията на ищците и сами по себе си не са научно доказателство за причинно-следствена връзка. Те обаче показват колко важно е информацията за възможните рискове да бъде предоставяна ясно и своевременно на пациентите.
През декември 2025 г. Американската администрация по храните и лекарствата – FDA – одобрява актуализирана лекарствена информация за Depo-Provera, в която вече е включено предупреждение за менингиом.
В нея се посочва, че случаи на менингиом са регистрирани след многократно прилагане на медроксипрогестерон ацетат, предимно при продължителна употреба. FDA препоръчва пациентките да бъдат наблюдавани за възможни симптоми и препаратът да бъде спрян, ако бъде поставена диагноза менингиом.
Рискове съществуват и при липсата на контрацепция
Акушер-гинекологът Джино Пекораро от Университета на Куинсланд в Австралия признава, че употребата на определени форми на контрацепция може да бъде свързана с много малко повишение на риска от менингиом. Той обаче напомня, че липсата на контрацепция също може да носи рискове.
Пекораро посочва например, че „бременността в Австралия е свързана с майчина смъртност от 6,6 на 100 000 раждания, докато петгодишната преживяемост след диагностициране на менингиом в страната надхвърля 90%“.
Това сравнение не означава, че двата риска могат да бъдат директно съпоставяни. То по-скоро подчертава необходимостта изборът на контрацепция да бъде индивидуален и да отчита възрастта, медицинската история, продължителността на употреба, причините за предписване на препарата и рисковете, свързани с нежелана бременност.
Защо учените подозират ролята на прогестерона
Причините за възникването на менингиомите все още не са напълно изяснени. Съществуват обаче сериозни основания да се предполага, че хормони като прогестерона могат да имат определена роля.
В САЩ и Дания менингиомите се диагностицират при жените повече от два пъти по-често, отколкото при мъжете. Данните, цитирани в датското изследване, показват честота от 13,9 случая на 100 000 жени срещу 6,02 на 100 000 мъже в САЩ. В Дания стойностите са съответно 17,9 срещу 7,4 случая на 100 000 души.
Менингиомите понякога нарастват по-бързо по време на бременност или при лечение с вещества, които наподобяват действието на прогестерона. Това е част от по-широката картина на сложните промени, настъпващи в женския организъм – изследвания показват например, че бременността засяга почти всички части на мозъка.
„От няколко години знаем, че излагането на високи дози от определени прогестероноподобни лекарства увеличава риска от менингиом“, казва репродуктивният ендокринолог Чана Джаясена от Imperial College London.
„Менингиомите са тумори на мозъчните обвивки. Повечето от тях притежават рецептори, които могат да „разпознават“ прогестерона в организма. Затова е биологично правдоподобно всяко лекарство с прогестероноподобно действие леко да увеличава риска.“
Според научните данни прогестеронови рецептори могат да бъдат открити в до 87% от менингиомите. Наличието на подобен рецептор обаче не означава автоматично, че хормонът самостоятелно е причинил тумора. То по-скоро очертава възможен биологичен механизъм, който трябва да бъде изследван допълнително.
Естрогенът и прогестеронът участват в множество процеси, които далеч надхвърлят репродукцията – от промени в имунната система до регулиране на усещането за болка. Именно затова въздействието на техните синтетични аналози не може да бъде сведено до един-единствен ефект.
Какво представляват прогестогените
Прогестогените са синтетични вещества, които наподобяват действието на естествения хормон прогестерон. Те се използват в някои контрацептивни инжекции, вътрематочни системи, комбинирани противозачатъчни таблетки и препарати, съдържащи само прогестоген – т.нар. „мини-хапчета“.
Учените от години подозират, че тези хормоноподобни вещества могат да бъдат свързани с появата или растежа на менингиоми. Резултатите от предишните изследвания обаче не са еднозначни.
Една от възможните причини е, че част от анализите не разграничават достатъчно ясно настоящата от миналата употреба на контрацептиви. Новите датски данни показват, че моментът и продължителността на излагането на съответния прогестоген може да имат съществено значение.
Според проучването допълнителният риск вече не се установява пет години след прекратяването на употребата на съответния препарат.
Резултатите не бива да отказват жените от лечение
Гинекологът Мелани Дейвис, която не участва в проучването, посочва, че новото изследване потвърждава наличието на връзка между определени прогестогени и някои мозъчни тумори.
Тя обаче добавя, че тъй като менингиомът е рядко заболяване, резултатите „не бива да отказват жените от употребата на прогестогени, които са ефективно хормонално лечение за тежки състояния и са подходящ избор за много жени, нуждаещи се от контрацепция“.
Решението не се свежда до прост избор между „опасно“ и „безопасно“. Различните препарати съдържат различни активни вещества и дози, прилагат се по различен начин и могат да имат съществено различен профил на ползи и рискове.
Отнасят ли се резултатите за хормонозаместителната терапия
Джаясена обръща внимание, че изследването не разглежда хормонозаместителната терапия – ХЗТ, – при която обичайно се използват различни схеми и значително по-ниски дози прогестогени.
Поради това, по думите му, установеният в проучването риск не може автоматично да бъде отнесен към хормонозаместителната терапия.
„Следователно тези резултати не се отнасят за жените, които приемат ХЗТ“, подчертава той.
Това уточнение трябва да се тълкува внимателно: датското проучване изключва жените, използвали хормонозаместителна терапия, и поради това не може да даде отговор дали отделни нейни разновидности влияят върху риска. Липсата на данни в конкретното изследване не е равнозначна на универсално доказателство, че при всички видове ХЗТ подобен риск не съществува.
Европейските регулатори актуализират препоръките си
Европейската агенция по лекарствата от години оценява възможната връзка между различни прогестогени и менингиомите. Още през 2024 г. нейният Комитет за оценка на риска в проследяването на лекарствената безопасност – PRAC – препоръчва мерки за ограничаване на риска при високодозовия медроксипрогестерон ацетат, включително при инжекционните му форми.
Актуализация: На 10 юли 2026 г. PRAC оповести и нова информация за безопасността на контрацептивите, съдържащи дезогестрел и етоногестрел.
Комитетът съобщава за малко повишение на риска при настояща и продължителна употреба – повече от една година. Според оценката на EMA общата вероятност остава много ниска, като се очаква приблизително един допълнителен случай на менингиом на всеки 67 300 жени, използващи тези лекарства.
EMA препоръчва препаратите с дезогестрел или етоногестрел да не се използват при жени, които имат или са имали менингиом. Пациентките трябва да бъдат наблюдавани за промени в зрението, загуба на слух или шум в ушите, загуба на обоняние, усилващо се главоболие, нарушения на паметта, припадъци и слабост в ръцете или краката.
Ако по време на лечението бъде диагностициран менингиом, употребата на съответния медикамент трябва да бъде прекратена под лекарски контрол.
Необходим е информиран и индивидуален избор
„Лекарите, които предписват тези медикаменти, със сигурност трябва да са запознати с установената връзка“, казва Пекораро.
„Това е още едно доказателство колко важни са пълноценните консултации за контрацепция, при които лекарят и жената обсъждат ползите и рисковете на различните методи, преди да бъде издадена рецепта или направена конкретна препоръка.“
Жени, развили мозъчни тумори след продължителна употреба на инжекционния препарат, настояват пациентките да бъдат предварително предупреждавани за възможния риск.
Основният извод от новите данни не е, че всички хормонални контрацептиви носят еднакъв риск или че жените трябва самоволно да прекратят употребата им. Резултатите по-скоро показват необходимостта при избора да се отчитат конкретното активно вещество, дозата, начинът на приложение, продължителността на употреба и индивидуалната медицинска история.
Проучването е публикувано в JAMA Network Open.
Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров
Материалът има информационен характер. Не прекратявайте и не променяйте предписаната ви контрацепция, без да се консултирате с лекар или друг квалифициран медицински специалист.
