Бактерията Chlamydia pneumoniae може да зарази централната нервна система. Учени установиха, че при мишки тя може да предизвика реакции, които се наблюдават при хора с болестта на Алцхаймер и по-специално – натрупване на плаки, съставени от протеина амилоид бета (това е основният начин, по който заболяването се разграничава от останалите форми на деменция).

Въпреки че Chlamydia се асоциира предимно с инфекции на гениталиите, C. trachomatis е само един от многото видове, принадлежащ към по-голям род бактерии, които заразяват множество животни на най-различни и болезнени места. Както подсказва и нейното име, C. pneumoniae засяга предимно дихателните пътища, включително носа, но възможността, че оттук може да достигне дори мозъка, определено тревожи учените.

Проф. Джеймс Сейнт Джон от университета „Грифит“ в Австралия заразява мишки с C. pneumoniae и открива, че носът на гризачите е основният път, по който бактерията достига до мозъка и предизвиква инфекция.

„Ние сме първите, които показваме, че Chlamydia pneumoniae може директно да отиде от носа в мозъка, където да предизвика патологии, наподобяващи болестта на Алцхаймер“, казва Сейнт Джон.

Бактерията Chlamydia pneumoniae (в зелено) в мозъка на мишка и обградена от бета амилоид пептид - признак за болестта на Алцхаймер (в червено). Източник: Griffith University

Важно е да отбележим, че тези доказателства са добити чрез наблюдения върху мишки. Сейнт Джон признава, че е хубаво същите изследвания да бъдат проведени и върху хора, макар че това би било сравнително трудно, тъй като рискът от деменция или респираторно заболяване не е малък. Фактът обаче, че ДНК от C. pneumoniae е открито посмъртно в мозъците на 90 процента от хората с деменция, възникнала на по-късен етап в живота им, и едва при малцина, починали по други причини, едва ли е случаен.

Междувременно данните от изследванията, проведени върху мишките, са притеснителни – бактерията успява да се разпространи от носната им кухина до обонятелните нерви и мозъка в рамките на 72 часа. Пътеките, асоциирани с Алцхаймер, пък стават нерегулирани в рамките на 7-28 дни след заразяването с бактерията.

Ние, хората, разчитаме на вътрешната лигавица на носа, за да пречим на бактериите да достигнат до обонятелните нерви и мозъка. Ако тя бъде увредена при мишките, това увеличава риска бактериите да се разпространят до периферните нерви и обонятелната луковица. „Не е добра идея да си бъркате в носа и да скубете косъмчетата в носната кухина“, казва Сейнт Джон. „Не искаме да увредим вътрешността на носа и бъркането [в него] и скубането [на космите] може да направи точно това.“

Това са лоши новини за ай-ай – както стана ясно наскоро, тези животинчета имат навика да бъркат в носа си с особено дългите си пръсти.

Освен че потенциално може да доведе до Алцхаймер, C. pneumoniae е отговорна и за 5-20 процента на случаите на пневмония и се асоциира с астма. Освен това увеличава риска от рак на белите дробове.

Изследването на Сейнт Джон не е първото, което свързва бактерията (макар и сравнително колебливо) със заболяванията на централната нервна система. C. pneumoniae се среща в много по-големи количества в гръбначно-мозъчната течност на пациенти с множествена склероза, отколкото при здрави хора – това означава, че тя вероятно може да накара имунната система да атакува нервната.

Изследването е публикувано в Scientific Reports.

Източник: IFLScience