Хората може и да гледат неодобрително на бъркането в носа и яденето на извадените секрети, но конкретен вид примати разполага със специализирани пръсти за целта, установиха учени.
Авторите на настоящото изследване за първи път са записали как ай-ай, наричан още мадагаскарска ръконожка, вкарва изключително дългия си пръст в ноздрите си и след изваждането го облизва старателно.
Досега са документирани 12 други вида примати, включително и хора, които си бъркат в носа и ядат извадената слуз.
Учените казват, че откритията им, публикувани в сп. Journal of Zoology, могат да хвърлят малко светлина върху еволюцията и възможната функционална роля на бъркането в носа при всички тези видове.
Водещият автор на изследването Ан-Клер Фабр, научен сътрудник в Природонаучния музей в Лондон, заяви: "Има много малко доказателства за това защо ние и други животни си бъркаме в носа".
"Почти всички статии, които можете да намерите, са написани като шега. От сериозните изследвания има няколко в областта на психологията, но за биологията няма почти нищо", допълва тя. "Едно проучване показва, че бъркането в носа може да разпространи бактерии като стафилококи, а друго - че хората, които ядат собствените си сополи, имат по-малко кариеси".
Ай-ай спадат към подразред, известен като стрепсиринови примати, и произхождат от Мадагаскар.
Представителите на вида са известни и като най-големите нощни примати. Те имат зъби, подобни на гризачите, и специализиран дълъг и тънък среден пръст.
Пръстите на ай-ай съставляват около 65 процента от дължината на ръката, която създанието използва, за да намира храна в дървото, като почуква по него и след това изважда малки личинки. Изследователите обаче са забелязали и нещо друго при ай-ай: животното използва най-дългия си пръст, за да си бърка в носа.
"Това не е просто еднократно поведение, а нещо, от което създанието изглежда напълно погълнато, вкарвайки изключително дългия си пръст изненадващо надълбоко в носа си и след това взима проба от всичко, което изрови, облизвайки го!", казва Фабр, цитиран от БТА. За да разбере по-добре това поведение, изследователският екип прибягва до компютърна томография, която обикновено се използва от медицинските специалисти за получаване на вътрешни изображения на тялото, за да разгледа черепа и ръката на екземпляр в музея.
Целта на учените е да възстановят позицията на средния пръст в носната кухина. Резултатите показват, че той вероятно се спуска чак в гърлото.
Предишни проучвания предполагат, че може да има ползи за здравето от яденето на сополи. Изследователите обаче смятат, че в този случай е вероятно животното да поглъща собствената си слуз просто заради нейната текстура, хрупкавост и соленост.
Роберто Портела Мигес, старши уредник, отговарящ за бозайниците в музея, и съавтор на новата статия, отбелязва: "Чудесно е да се види как музейните образци и цифровите методи могат да ни помогнат да изясним поведение, което обикновено е доста трудно да се наблюдава в естествената им среда. Надяваме се, че бъдещите проучвания ще надградят тази работа и ще ни помогнат да разберем защо ние и нашите най-близки роднини настояваме да си бъркаме в носа!"
