Хората се татуират от хилядолетия – по духовни, културни или лични причини.
Много преди модата на ироничните ръчно направени stick-and-poke татуировки, пеперудите ниско на кръста или плътните покрития, хората вече са белязали телата си с трайно мастило.
Но макар историята да ни разкрива много за културата на татуирането, все още знаем изненадващо малко за това как тази практика се отразява на здравето ни.
Как мастилото задейства защитните сили на организма
Въвеждането на татуировъчен пигмент в кожата предизвиква имунен отговор. Мастилото, разбира се, остава в тялото – но не винаги остава точно там, където е поставено.
Изследвания показват, че частици от мастилото за татуировки могат да навлязат в лимфната система и да се натрупат в лимфните възли. Подобни данни има и за частици никел и хром в лимфните възли, свързани с процеса на татуиране.
Лимфните възли са ключови центрове на имунната активност в организма. Те са пълни с бели кръвни клетки, а през тях преминава лимфна течност, която се филтрира, за да бъдат отстранени различни остатъци, събрани по пътя ѝ из тялото. Сред тях могат да бъдат аномални клетки, включително ракови, бактерии, вируси и чужди вещества като мастило за татуировки.
Рапърът MGK наскоро разбра това по трудния начин, след като прибързано си направи мащабна blackwork татуировка, покриваща голяма част от торса му – включително зоната на лимфните възли около подмишниците и раменете. По думите му процедурата е оцветила околната кожа в жълто и го е накарала да се почувства „наистина болен“.
Дори когато не се придвижва из тялото, татуировъчният пигмент пак „включва“ имунната система. Той попада в клетки в дермата – средния слой на кожата – и бързо се разпознава като чуждо вещество. Тогава организмът изпраща своята „армия“ от имунни клетки, но частиците пигмент са прекалено големи, за да бъдат напълно отстранени.
Точно това прави татуировките трайни. Но същевременно поставя тялото в продължителна, на практика доживотна битка с чужд материал, който не може да премахне.
Защо съвременните мастила са толкова устойчиви
Една от причините татуировките да са толкова трайни е, че съвременните мастила представляват сложна смес от химични вещества.
„Те съдържат пигменти, които придават цвят, течни носители, които помагат за разпределянето на мастилото, консерванти срещу микробен растеж и малки количества примеси“, обяснява медицинският микробиолог Манал Мохамед в статия за The Conversation.
„Много от пигментите, които се използват днес, първоначално са били разработени за индустриални приложения – например автомобилни бои, пластмаси и тонер за принтери – а не за инжектиране в човешката кожа.“
Изследователи са откривали следови количества тежки метали в мастила за татуировки, включително никел, кобалт, хром и – в редки случаи – олово. Когато се натрупат във високи концентрации, тежките метали могат да бъдат токсични и да доведат до сериозни здравословни проблеми, сред които увреждане на вътрешни органи, невротоксичност и повишен риск от рак.
В някои случаи тези тежки метали са предизвиквали алергични реакции и повишена имунна чувствителност у хората, които са се татуирали.
Цветните мастила и рискът от хронично възпаление
Трудно е да се забрави тревожният случай на полски мъж, чиято имунна реакция към татуировка с червено мастило включва загуба на способността да се поти, окапване на всички косми по тялото и развитие на витилиго – състояние, при което участъци от кожата изсветляват.
„Цветните мастила, особено червеното, жълтото и оранжевото, по-често се свързват с алергични реакции и хронично възпаление“, обяснява Мохамед.
„Червеното мастило в частност се свързва с упорит сърбеж, подуване и грануломи – малки възпалителни възелчета, които се образуват, когато имунната система се опитва да изолира материал, който не може да отстрани.“
Алергичните реакции и хроничното възпаление, предизвикани от цветните мастила, отчасти се дължат на металните соли и азопигментите.
Азопигментите са органични съединения, които се добавят към мастилата за татуировки заради наситените си цветове. По същата причина те се използват и в текстила и пластмасите.
Слънце, лазерно премахване и потенциално опасни вещества
Тези пигменти обаче могат да се разградят до ароматни амини, когато бъдат изложени на определени видове радиация – например при прекалено дълъг престой на слънце или при лазерно премахване на татуировка, ако човек реши, че тя е била грешка.
Това е повод за притеснение, защото лабораторни изследвания свързват ароматните амини с рак и генетични увреждания.
Татуировъчните пигменти – особено черните – могат да съдържат и полициклични ароматни въглеводороди. Те се срещат в саждите, автомобилните газове и овъглената храна, а много от тях също са класифицирани като канцерогенни.
Има ли връзка между татуировките и рака?
Засега няма убедителни доказателства при хора, които пряко да свързват татуировките с рака. Лабораторните изследвания и проучванията върху животни обаче показват, че определени рискове не могат да бъдат изключени.
Наблюдателно проучване, публикувано в края на миналата година, установява, че татуираните хора имат с 29% по-висок риск от меланом – вид рак на кожата. В същото време други скорошни проучвания не откриват такава връзка.
Имунните реакции, които татуировките могат да предизвикат, също заслужават сериозно внимание, преди човек да си запише час за нова татуировка.
„Макар настоящите доказателства да не сочат масова опасност, нарастващият брой изследвания откроява важни въпроси без отговор за токсичността, имунните ефекти и дългосрочното здраве“, пише Мохамед в The Conversation.
„Хроничното възпаление се свързва с увреждане на тъканите и повишен риск от заболявания. За хора с автоимунни заболявания или отслабена имунна система татуировките могат да създадат допълнителни рискове.“
Инфекции, игли и нарушена кожна бариера
Съществува и риск от инфекция, когато в кожата се въвежда какъвто и да било чужд материал – включително самата игла за татуиране.
Процесът на татуиране нарушава кожната бариера, която е една от важните защити на организма срещу инфекции като Staphylococcus aureus, хепатит B и C, а в редки случаи – атипични микобактериални инфекции.
В много държави татуировъчната индустрия остава слабо регулирана. Затова е важно човек да познава рисковете и да подходи обмислено, без да прибързва, ако реши да се татуира.
Какво е важно да проверите, преди да се татуирате
Добре е предварително да разговаряте с татуиста си за мастилата, които използва, както и за хигиенните практики, които спазва. Ако имате история на имунни проблеми, консултирайте се с лекар, преди да продължите.
„Татуировките остават силна форма на себеизразяване, но същевременно представляват постоянно излагане на химични вещества“, заключава Мохамед.
„С нарастващата популярност на татуирането по света нуждата от по-добра регулация, прозрачност и устойчиви научни изследвания става все по-трудна за пренебрегване.“
