Сред явленията, които са могли да променят хода на човешката история, огънят безспорно заема едно от първите места.

Оставен без контрол, той е разрушителна стихия. Овладян от човека обаче, се превръща в инструмент, какъвто няма друг.

Огънят дава топлина в студа, помага ни да приготвяме храната си, задвижва двигатели и преобразява суровините във всичко – от керамика и стъкло до метал.

И все пак въпросът кога точно нашите предци за първи път са започнали да използват огън остава един от големите нерешени проблеми в археологията.

Сега ново изследване на останките, натрупани в пещера от древните ни човешки предци, измества тази хронология назад със стотици хиляди години.

Следи от огън дълбоко в пещерата Уондъруърк

Ранни хора, обитавали южноафриканската пещера Уондъруърк – вероятно представители на Homo erectus – са оставили следи от многократна употреба на огън в пластове, датирани отпреди между 1,07 и 1,79 милиона години. Това съобщава екип, ръководен от палеобиоложката Мария Долорес Марин-Монфорт от Националния университет на Юга в Аржентина.

Учените откриват свидетелства за огън редом с други следи от обитаване на десетки метри навътре в пещерата – много по-дълбоко, отколкото би могъл да достигне естествен пожар.

„Тези открития показват, че ранните хора не са били просто пасивни наблюдатели на природните пожари“, казва археоложката Лиора Колска Хорвиц от Еврейския университет в Йерусалим.

„Те са взаимодействали активно с огъня и са го включвали в ежедневието си.“

Пещерата Уондъруърк, разположена дълбоко в пустинята Калахари, е безценна капсула на времето за ранната човешка история.

Предишни проучвания вече я бяха определили като един от най-старите археологически обекти в света. Данните сочат, че тя е била обитавана преди около 1,8 милиона години – най-ранното известно свидетелство за живот във вътрешността на пещера.

Същите изследвания бяха открили и следи от употреба на огън в седименти на възраст около 1 милион години.

Сега обаче находчив неинвазивен метод разкрива още по-древни следи.

Как древните кости издават досег с огън

Сред находките от пещерата има голяма колекция от животински кости. Както топлината може да промени пясъка и камъка, така тя променя и химичната структура на костите.

Тази промяна влияе върху начина, по който костта взаимодейства със светлината.

Представете си две кости. Едната е била нагрята от огън, другата – не. След 1,5 милиона години, прекарани под пластове седимент в пещера, на пръв поглед те може да изглеждат почти еднакво.

Но ако ги осветите със синя светлина и използвате филтър, който блокира отразената синя светлина, едната кост ще започне да излъчва червеникаво сияние.

Причината е, че нагряването е променило структурата ѝ. Костта поглъща синята светлина и я излъчва отново като червена – явление, известно като флуоресценция. Ненагрятата кост остава тъмна.

„Методологията, която разработихме, ни позволява да разграничаваме обгорели фосили от такива, които са претърпели химични промени по време на фосилизацията – например флуориране или отлагане на манган, които визуално могат да наподобяват следи от огън“, обяснява геоложката Йоланда Фернандес-Халво от Националния природонаучен музей на Испания (MNCN).

„Подобрихме точността, с която можем да разпознаваме обгорели фосили в много древен контекст.“

Защо учените смятат, че намесата е човешка

Самите кости не непременно са били внесени в пещерата от нейните обитатели H. erectus. Много от тях са микрофосили, които вероятно са попаднали там чрез сови, повърнали ги под формата на погадки.

Затова изследователите е трябвало да покажат и че следите от изгаряне най-вероятно са свързани с ранните хора, а не са резултат от естествени процеси.

Ключът се оказва местоположението на обгорелите останки. Те са открити близо до други следи от присъствие на ранни хора и далеч от входа на пещерата. Освен това доказателствата не са достатъчно широко разпространени, за да сочат към обикновен природен пожар.

Това не означава непременно, че обитателите на пещерата са умеели сами да палят огън. Но подсказва, че са знаели как да го използват.

Не единичен случай, а повтаряща се практика

„Огънят не се появява еднократно, защото следи от него се откриват в различни стратиграфски пластове, разделени от десетки хиляди години. Това подкрепя идеята, че тези хора вече са знаели как да пренасят и поддържат огън в защитени пространства“, казва Фернандес-Халво.

Изследването е публикувано в PLOS One.