Най-старите кости на Хомо сапиенс, на които археолозите някога са се натъквали в Европа, бяха открити в българската пещера Бачо Киро. Находка, която ни навежда на мисълта, че Хомо сапиенс е пристигнал на Стария континент няколко хилядолетия по-рано, отколкото се смяташе досега, и че го е поделял по-дълго с неандерталците.

Трудно е да реконструираме с точност появата и разпространението на съвременните хора в Европа, тъй като разполагаме с твърде малко древни находки по въпроса.

Когато в края на краищата съвременният човек се е появил, той е предопределил съдбата на местните неандерталци, които дълго време са наричали Европа свой дом. Впоследствие сме започнали бързо и сигурно да ги изместваме в хода на няколко хилядолетия.

Артефакти, открити в Бачо Киро. Източник: Ценка Цанова, MPI-EVA Leipzig, CC-BY-SA 2.0

Сега хронологията на този мистериозен преход по време на горния палеолит придоби малко по-ясна картина благодарение на откритието и датировката на останки от Хомо сапиенс, заровени в българската пещера Бачо Киро.

Отдавна е известно, че Бачо Киро е богата на фосили от палеолита – през 20. век са направени множество разкопки в района. Някои от тях – през 70-те години на 20. век – довеждат до откриването на фрагментарни човешки останки, които впоследствие са изгубени, обясняват изследователите в нов научен труд.

През 2015-а година разкопките започват наново и археолозите се натъкват на седиментов пласт, който, както изглежда, съдържа най-старите човешки останки на нашите предци, идентифицирани някога в Европа.

„Повечето кости от плейстоцена са толкова фрагментирани, че човек не може да разбере на кой вид животно са принадлежали, просто като ги погледне“, казва Фридо Велкер, еволюционен изследовател от института "Макс Планк" за еволюционна антропология в Германия.

Всъщност, учените са открили един-единствен зъб, който може да бъде определен категорично, че е принадлежал на съвременните хора, посредством физически анализ. Останалите 4 костни фрагмента са били анализирани посредством радиовъглеродното датиране и ДНК тестовете. Именно така изследователите откриват, че находките са от 4-ма представители на Хомо сапиенс, като най-древната от тях датира отпреди около 46 000 години.

Предишните най-древни фрагменти от човешки кости в Европа бяха открити в Румъния.

"Усилията находките да бъдат датирани бяха свързани с проблеми, но изглежда, че са отпреди около 40 000 години, плюс или минус няколко хиляди години", заяви археоложката Хелън Фюлас от института "Макс Планк" за еволюционна антропология в Германия.

Учените смятат, че Хомо сапиенс е дошъл от Африка преди около 47 000 години, по време на краткотраен топъл период. "Това означава, че в разстояние на около 7000 години хора и неандерталци са живели на един и същ континент, взаимодействайки вероятно малко и не толкова често помежду си", отбеляза съавторът на изследването и директор на института Жан-Жак Юблен. Неандерталците са изчезнали от лицето на планетата преди около 40 000 години.

Източник: Rosen Spasov and Geoff Smith, MPI-EVA Leipzig, CC-BY-SA 2.0

"Знаем, че когато са дошли Хомо сапиенс, там е имало неандерталци - каза Юблен. - Дунавската долина вероятно е била ползвана като път от представители на Хомо сапиенс, за да се придвижат в тази част на Европа."

Пещерата Бачо Киро е разположена на 300 м западно от Дряновския манастир, на неголямо разстояние от водната пещера "Андъка" в отвесна варовикова скала на 335 метра надморска височина.

Пещерата е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под номер 22. Тя е първата благоустроена пещера в България от дряновските туристи още през 1937 година, една от основните туристически забележителности в района. През 1962 г. е обявена за природна забележителност.

Източник: Science Alert