До 70-те години на миналия век учените до голяма степен приемаха, че човешкият мозък е устроен като машина с фиксирана схема — веднъж достигнал зрялост, той почти не се променя.
Днес знаем, че това далеч не е така. Мозъкът е изключително пластичен орган, способен да се пренастройва многократно в хода на живота.
Той преминава през няколко големи периода на промяна — от пубертета до стареенето. А нови изследвания показват, че майчинството е една от най-дълбоките такива трансформации.
През 2024 г. невролози в САЩ създадоха първата подробна карта на човешкия мозък по време на една конкретна бременност. Участничката в изследването се съгласява да премине през мозъчни сканирания преди зачеването, по време на бременността и след раждането.
С наближаването на термина учените забелязват, че обемът на определени части от мозъка ѝ намалява.
Тази метаморфоза се оказва различна от всичко, наблюдавано досега.
Проектът, който изследва „майчиния мозък“
Това довежда до старта на Maternal Brain Project (MBP) — изследователска инициатива, чиято цел е да разбере по-добре как мозъкът се променя по време на майчинството. Това е тема, която експертите дълго време са пренебрегвали сериозно.
От 1990 г. насам едва 0,5 процента от изследванията с мозъчни сканирания са разглеждали здравето на жените, според невроложката Емили Джейкъбс, която ръководи MBP в Калифорнийския университет в Санта Барбара (UCSB).
Сега Джейкъбс и екипът ѝ разширяват изследването си в международен мащаб, като проектът вече се разгръща към още институции в САЩ и една в Испания.
От 2024 г. насам мозъчни сканирания на още няколко майки разкриват същите широкообхватни загуби на обем.
Нещо повече — изглежда, че по време на бременността настъпват промени и в съдовата система на мозъка, включително изменения в начина, по който протича цереброспиналната течност.
„Почти всяка област в мозъка се променя значително през бременността“, казва Джейкъбс пред ScienceAlert.
„Знаем, че сърдечносъдовата система преминава през дълбоки промени по време на бременността, за да се приспособи към растящия плод, а тези данни показват, че мозъчно-съдовата система също претърпява впечатляващи адаптации към бременността.“
Какво показват първите резултати
Резултатите все още не са публикувани в рецензирано научно списание, но от всички 400 мозъчни области, които Джейкъбс и колегите ѝ са изследвали, тя казва, че 97 процента са показали изменения по време на бременността и след раждането.
Загубата на общ мозъчен обем може да звучи като нещо с отрицателни последици, но по всяка вероятност тези мащабни промени отразяват начина, по който мозъкът се преструктурира, за да стане по-ефективен за майчинството.
В крайна сметка този изключително пластичен орган разполага само с ограничено количество тъкан, с което да посреща големи житейски събития като пубертета, бременността или менопаузата.
„Този проект, както и други подобни, променят начина, по който мислим и говорим за матресценцията“, казва Джейкъбс, „като разсейват остарелите представи за ‘майчиния мозък’ като нещо нефункционално или недостатъчно, и вместо това представят мозъка на майката като способен на непрекъсната адаптация и неврална пластичност.“
Как протича изследването
Докторантката Хана Гротцингер ръководи продължаващото събиране на данни в рамките на Maternal Brain Project.
В момента проучването включва 20 участници в САЩ, сред които жени, които стават майки за първи път, жени, които раждат второ дете, както и две сравнителни групи: бащи и небременни жени.
Тези участници са проследявани редовно в продължение на 18 месеца чрез MRI сканирания, вземане на кръв и въпросници за настроение, сън и здраве.
Досега екипът е провел над 150 сканирания, а при жените, които стават майки за първи път, Джейкъбс, Гротцингер и колегите им наблюдават много сходни структурни промени.
Изглежда, че общият обем на мозъка им намалява линейно по време на бременността, преди да покаже някои признаци на връщане към изходното състояние след раждането на детето.
„Виждаме широко последователни модели на структурно ремоделиране в целия мозък“, обяснява Джоунс.
„Общият мозъчен обем, обемът на сивото вещество и дебелината на мозъчната кора намаляват значително през бременността и частично се възстановяват в следродилния период, докато цереброспиналната течност следва противоположен модел.“
Нещо повече — тези промени настъпват в същите мозъчни области, както при първата участничка. Сред тях са горните темпорални дялове, срединната линия, префронталната кора и подкоровите области.
Следващата цел: най-голямата отворена база данни
Следващата стъпка е да се изгради по-голяма и по-разнообразна кохорта от майки, за да се установи дали индивидуални фактори като терапии за фертилитет, усложнения по време на бременността или кърмене могат да повлияят на начина, по който мозъкът се пренастройва по време на бременността и в следродилния период.
Целта е да бъде създадена най-пълната в света база данни за майчиния мозък с отворен достъп.
Така изследователите ще могат да започнат да отговарят на въпроси като: Как ремоделирането на майчиния мозък влияе върху когнитивните функции? Можем ли да откриваме ранни биологични признаци на следродилна депресия?
И какви дългосрочни последици имат за мозъчното здраве състояния по време на бременността като прееклампсия или гестационен диабет?
Защо женското здраве остава пренебрегвано в невронауката
Невролози от UCSB ще помогнат за ръководенето на изследването, заедно с учени от Университета на Пенсилвания и изследователски институт в Испания, наречен IISGM.
През 2023 г. Джоунс пише коментарна статия за Nature, в която подчертава сериозните полови неравенства в изследванията на мозъчното здраве.
„Представителството не е проблемът: около 50 процента от хората, включени в неврообразни изследвания, регистрирани в OpenNeuro.org, са жени“, пише тя.
„Изследователите просто не избират да изучават — а финансиращите организации да инвестират в изучаването на — здравни фактори, специфични за жените.“
Global Maternal Brain Project има мисията да промени това.
