Ново изследване разкрива, че изменението на климата и индустриалният риболов засилват риска от освобождаване на живак от най-големия морски резервоар в света – континенталния шелф. Проучването е публикувано в Nature Sustainability и е ръководено от Пекинския университет в сътрудничество с учени от САЩ, Великобритания и Нидерландия.

Защо живакът е толкова опасен?

Живакът е силно токсичен елемент, който може да се натрупва в хранителните вериги, представлявайки сериозна заплаха за човешкото здраве и морските екосистеми. Дълго време океанските седименти бяха смятани за стабилен резервоар на живак. Но новите резултати показват, че именно континенталните шелфове – зоните по краищата на континентите – са подложени на сериозен натиск.

Континенталният шелф – „бъбреците“ на океана

Според анализа континенталните шелфове съхраняват почти 1300 тона живак годишно – шест пъти повече от предишните оценки на Програмата на ООН за околна среда.
„Континенталните шелфове действат като бъбреците на океана – те филтрират токсичния живак и намаляват рисковете за риболова и човешкото здраве“, обяснява проф. Ван Сюн Цзюн, съавтор на изследването.

Но промишленият риболов с тралове нарушава тази естествена защита, като буквално „разорава“ морското дъно и освобождава живак, натрупван в продължение на десетилетия.

Влиянието на климатичните промени

Освен риболова, затоплянето на океаните усилва процеса. Повишаването на температурите:

  • увеличава освобождаването на живак от седиментите;

  • ускорява разпадането на органична материя, която допълнително засилва излъчването на токсичния елемент.

Моделни симулации показват, че при глобално затопляне между 1,5 и 5°C естественото освобождаване на живак може да се увеличи с 6–21% до края на века.

Последици и препоръки

„Когато тралери разорават морското дъно, те могат да ускорят освобождаването на живак, който впоследствие навлиза в хранителните вериги и създава нови рискове“, предупреждава съавторът Лю Маодян.

Според учените, защитата на континенталния шелф е ключова не само за морските екосистеми, но и за постигането на Целите за устойчиво развитие на ООН. Само чрез интегрирано управление – обединяващо политики за риболов, контрол на замърсяването и въглеродна неутралност – може да се опази тази критична „последна линия на защита“.