Глобалните усилия за ограничаване на токсичните емисии, включително тези на живак, вече дават резултат, сочи ново научно изследване. Според публикация в списание ACS ES&T Air атмосферните нива на живак са намалели с близо 70% през последните две десетилетия – основно благодарение на намаляването на емисиите, предизвикани от човешка дейност.
Какво е живак и защо е опасен?
Живакът е токсичен тежък метал, който се отделя както от естествени източници, така и в резултат на човешка дейност – като изгаряне на въглища, отпадъци и минна промишленост. Неговата органична форма, метилживак, е особено опасна за хората и околната среда.
В отговор на тази заплаха държавите по света прилагат международни регулации, като Конвенцията от Минамата, която има за цел да ограничи емисиите на живак в атмосферата.
Как учените измерват промените в нивата на живак?
Изследователи, сред които д-р Йиндонг Тонг и Руою Сун, са анализирали листата на високопланинско растение (Androsace tapete), растящо в Хималаите, за да проследят историческите нива на живак в атмосферата. Подобно на дървесните пръстени, слоевете листа отразяват условията на околната среда през различни години – в случая от 1982 до 2020 г.
Основни открития от проучването:
-
70% спад в атмосферния живак между 2000 и 2020 г.;
-
Значителен принос на човешки фактор за първоначалните високи нива на живак;
-
Почвата става все по-голям източник на емисии – към 2020 г. тя е отговорна за около 62% от общите емисии, докато човешките източници представляват едва 28%.
Какво означава това за бъдещето?
Намаляването на емисиите на живак, причинени от човека, доказва ефективността на международни политики като Конвенцията от Минамата. Въпреки това, учените подчертават необходимостта от фокусиране върху ограничаването на вторичните емисии – живакът, натрупан в почвата, който се освобождава обратно в атмосферата, особено в контекста на изменението на климата.
DOI: 10.1021/acsestair.4c00296
Източник: Phys.org
