Любопитен факт: сред древногръцките музи, покровителки на изкуството, няма да открием муза на фотографията. „Фотографията не е изкуство” – ще кажат привържениците на разбирането, че изкуство е само онова, което е създадено от човешка ръка, а в случая е налице един съществен посредник между човека и крайния резултат и това е обективът, машината. Фотографът е човек на техниката, а не на изкуството. Той трябва добре да познава техническите параметри на фотоапарата си, за да може да го нагласи така, че да се получи хубава снимка. Трябва да знае особеностите на светлината и каква бленда и скорост да сложи и т.н. Това са все технически въпроси, които имат малко общо с изкуството.
Освен това фотографът не сътворява нищо, а само улавя действителни моменти от живота и природата.
В такъв случай, ако художникът произвежда сам боите си (както това е било практика в миналото за велики художници като Микеланджело например), познавайки в дълбочина минералните и растителните суровини, значи е бояджия. Или пък художник портретист, който също на практика не създава нищо, а само възпроизвежда видяното, не може да се нарече човек на изкуството.
Изкуството е творческо отражение, възпроизвеждане на действителността посредством художествени образи. Фотографията е заимствала много от вековния опит на изобразителното изкуство. Самото вместване на света в кадър е наследство от живописта. Следователно фотографията има всички основания да претендира да бъде изкуство.
