Изкуството е субективно. То е себеизразяване. Зад всяка художествена творба стои творецът със своите предпочитания, с школата или направлението, към които принадлежи, с дарбата и таланта си – независимо дали става дума за художник, скулптор, писател, поет, актьор, певец, танцьор или фотограф. Фотографията също не е безпристрастно огледало на света. Фотохудожникът изразява своето лично отношение към запечатаното чрез ракурс, светлина, перспектива, точен момент. Следователно почеркът на фотографа е не по-малко значим и забележим, отколкото при всеки друг артист. Един и същи обект, сниман от любител с телефон, и фотограф с професионален апарат, би могъл да изглежда съвсем различно.
Напоследък фотографията придобива в известна степен лоша слава заради нарастващата й популярност и разпространеност. Добрите фотоапарати стават все по-достъпни и все повече хора приемат фотографията просто като хоби. Но добрият фотоапарат не е всичко. По-нов модел винаги ще има. Мнозина предпочитат да спестят пари и просто да се обадят на някой познат, който да им направи любителска фотосесия, като прибягват до този вариант дори при важни събития като сватба, кръщене и др. Всичко се свежда до опита и усета. Дори професионалните фотографи не създават идеалните моменти от първия път, в който хванат камерата. Нужно е време, в което човек да се научи да улавя светлината, да преценява ъглите, да вижда света около себе си в кадри. Да знае как да създаде съвършения момент, но също така да оцени и красотата в несъвършенството й.
Добрият фотограф не ползва автоматичния режим, защото той го ограничава. Само ръчните настройки му дават свобода. За да се отърси възможно най-много от ограниченията, той оставя дигиталния фотоапарат и посяга към старите, механични апарати. Отхвърля новите технологии, но запазва усета си, дарбата си, своята сетивност и умение да вижда детайлите. Фотографиите, създавани от такива личности, са произведения на изкуството.
Фотографията е памет. Фотографията е история. Благодарение на снимковия материал хората черпят сведения не само за важни исторически събития, но също така опознават своите прадеди, които никога не са виждали. От черно-белите снимки до съвременните, обработвани с различни техники и програми. Снимките са запечатали поглед, настроение, жест, които говорят за човека повече, отколкото разказите за него. Следователно фотографията е необходима както за развитието на отделната личност, така и за пътя на човечеството.
В основата на всяка снимка стои желанието на човек да запечата спомена, да улови мига, да забави хода на времето. Фотографът е пътешественик във времето. И ако изкуството има предназначението да доставя удоволствие, да буди емоции, да пресъздава цветовете на живота, да впечатлява с красотата и изяществото си, то фотографията безспорно е изкуство.
Цветелина Велчева
