На 19 август се навършват 182 години, откакто фотографията е призната от Френската академия на науките и изящните изкуства.

На 19 август 1839 г. е направено официалното представяне на фотографския процес от Луи Дагер пред Френската академия на науките и изящни изкуства. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.

Фотографията навлиза широко на потребителския пазар през 1901 г. с представянето на известни модели фотоапарати, а през 1925 г. се появява първият апарат "Лайка" с 35 мм черно-бял филм.

Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината. Терминът произлиза от гръцките думи фос (светлина) и графо ("пиша").

Опитите за "фотографиране" датират още от времето на Леонардо да Винчи, но първата успешна фотографска снимка е от 1826 г. и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс.

Той експонирал 8 часа при силна слънчева светлина, а за фотографска плака използвал полирана калаено-оловна плочка.

В България художествената фотография е призната за изкуство през 1957 г. През 1959 г. в тогавашния Техникум по графика (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография) е открито редовно и задочно обучение по фотография.

Първата съхранена снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка му. Фотографията вероятно е направена от българина Анастас Йованович, смятат специалистите.

Пионерите фотографи, поставили началото и популяризирали фотографското изкуство в България, са Анастас Йованович, Атанас Стоянов, Тома Хитров, Георги Данчов и Георги Ст. Георгиев.

От 1993 г. фотографията започва да се изучава като отделна специалност в катедрата "Филмово и телевизионно операторство и фотография" на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития


514 г. — Римският папа свети Симах се оттегля доброволно от папския престол.
1458 г. — Пий II е избран за римски папа.
1772 г. — Крал Густав III възстановява абсолютна монархия в Швеция.
1848 г. - Калифорнийската златна треска: Вестникът New York Herald разпространява информация по Източното крайбрежие на САЩ за златна треска в Калифорния (въпреки че златната треска започва през януари).
1881 г. - С Указ 712 на Народното събрание се създава българската държавна статистическа институция. От Статистическо отделение тя се възвисява в самостоятелно статистическо бюро със задачата да събира, обработва и обнародва всяка година статистически данни по всички клонове на управлението и всички явления, отнасящи се до физическото, икономическото, интелектуалното и моралното състояние на държавата.
1903 г. — Илинденско-Преображенското въстание: Одрински революционен окръг възстава.
1912 г. — В Албания започва гражданска война между християни и мюсюлмани.
1919 г. — Афганистан обявява независимост от Великобритания.
1927 г. — Руската православна църква признава Съветската държава.
1934 г. — При референдум в Германия 89,9 % гласуват положително за създаването на поста фюрер — обединяващ правата и задълженията на канцлера и президента, който се заема от Адолф Хитлер.
1940 г. — В Букурещ започват преговорите между делегациите на Царство България и Румъния за връщането на Южна Добруджа на България.
1942 г. — Втората световна война: Генерал Фридрих Паулус издава заповед за атака на Сталинград.
1944 г. — Втората световна война: Париж възстава срещу германските окупатори, с подкрепата на Съюзниците.
1960 г. — Студената война: В Москва американският пилот на сваления самолет U-2, Франсис Гари Пауърс, е осъден на 10 години затвор за шпионаж.
1960 г. — Спутник: СССР изстрелва космическия апарат Спутник-5 с двете кучета Белка и Стрелка, 40 мишки, два плъха и няколко вида растения.
1968 г. — Започва съдебен процес срещу ръководителите на създадената през 1966 г. нелегална организация "Марксистко-ленинска българска комунистическа партия".
1980 г. — При самолетна катастрофа над Риад (Саудитска Арабия) загиват 301 души.
1987 г. — В духа на т.нар. Юлска концепция се правят промени в структурата на Министерския съвет.
1989 г. — Полският президент, комунистът Войчех Ярузелски, дава мандат за съставяне на правителство на активиста на профсъюза Солидарност Тадеуш Мазовецки.
1991 г. — Августовски пуч в Русия: Съветския президент Михаил Горбачов е поставен под домашен арест докато е на почивка в Крим. В Москва започва опит за държавен преврат организиран от комунистите, който се проваля два дни по-късно благодарение на народната подкрепа.
2001 г. — В телевизионно обръщение министър-председателят Симеон Сакскобургготски оповестява социално-икономическите намерения на правителството, които се изразяват в намаляване на данъците, повишаване на цените на електроенергията и топлоенергията до 10%, повишаване на детските надбавки двукратно, повишаване на минималната заплата от 85 на 100 лв. Част от намеренията са да се осигурят 20 млн. лв. за безлихвени кредити и намаляване на държавната администрация с 10%.
2002 г. — Руски военен хеликоптер Ми-26 се разбива край Грозни, след като е обстрелван от чеченски бунтовници, загиват 118 военнослужещи.
2003 г. — Кола-бомба се врязва в щаб-квартирата на ООН в Багдад, убивайки 22 души, включително висшия пратеник на ООН, Серджо Виейра Де Мело.
2004 г. — Интернет търсачката Google пуска в продажба на фондовата борса свои акции.
2005 г. — Започват първите в историята съвместни военни учения между Русия и Китай.

Родени

1398 г. — Сантиляна, испански поет († 1458 г.)
1631 г. — Джон Драйдън, английски поет († 1700 г.)
1646 г. — Джон Фламстед, първият кралски астроном в Англия († 1719 г.)
1743 г. — Мадам дю Бари, френска куртизанка († 1793 г.)
1761 г. — Адриан Захаров, руски архитект († 1811 г.)
1780 г. — Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет († 1857 г.)
1800 г. — Хуан Хосе Флорес, първи президент на Еквадор († 1864 г.)
1864 г. — Михаил Иванов, български лекар († 1924 г.)
1871 г. — Орвил Райт, американски авиатор († 1948 г.)
1881 г. — Джордже Енеску, румънски композитор († 1955 г.)
1883 г. — Коко Шанел, френска дизайнерка († 1971 г.)
1890 г. — Ари Калъчев, български живописец († 1958 г.)
1899 г. — Боян Дановски, български писател († 1976 г.)
1906 г. — Борис Данков, български художник († 1997 г.)
1921 г. — Джин Родънбъри, американски продуцент († 1991 г.)
1924 г. — Уилард Бойл, канадски физик, Нобелов лауреат († 2011 г.)
1932 г. — Йорданка Бончева, българска волейболистка
1939 г. — Джинджър Бейкър, британски музикант
1940 г. — Джони Наш, американски певец
1945 г. — Иън Гилън, британски музикант (Deep Purple)
1946 г. — Бил Клинтън, 42-и президент на САЩ
1946 г. — Иван Нинов, български художник
1946 г. — Федон, турски певец от гръцки и арменски произход
1951 г. — Джон Дийкън, британски музикант (Queen)
1952 г. — Джонатан Фрейкс, американски актьор
1955 г. — Питър Галахър, американски актьор
1956 г. — Христо Михайлов, български футболист
1962 г. — Валери Каприски, френска актриса
1963 г. — Джоуи Темпест, шведски музикант (Europe)
1964 г. — Аксел Роос, немски футболист
1965 г. — Кира Седжуик, американска актриса
1969 г. — Матю Пери, американски актьор
1972 г. — Роберто Абондансиери, аржентински футболист
1973 г. — Андреа Феро, италиански музикант
1973 г. — Марко Матераци, италиански футболист
1982 г. — Мануел Лопеш, португалски и мозамбикски футболист
1989 г. — Екатерина Карабашева, българска поетеса

Починали

14 г. — Октавиан Август, римски император (* 63 пр.н.е.)
1457 г. — Андрея дел Кастаньо, италиански живописец (* 1421 г.)
1493 г. — Фридрих III, германски крал, император; австрийски ерцхерцог (* 1415 г.)
1506 г. — Александър Ягелончик, велик княз на Литва (* 1461 г.)
1580 г. — Андреа Паладио, италиански архитект (* 1508 г.)
1662 г. — Блез Паскал, френски математик, физик и философ (* 1623 г.)
1819 г. — Джеймс Уот, шотландски математик и инженер (* 1736 г.)
1856 г. — Шарл Жерар, френски химик (* 1816 г.)
1876 г. — Джордж Смит, английски асиролог (* 1840 г.)
1891 г. — Теодор Аман, румънски живописец (* 1831 г.)
1905 г. — Вилиам Адолф Бугро, френски живописец (* 1825 г.)
1929 г. — Сергей Дягилев, руски импресарио (* 1872 г.)
1924 г. — Михаил Иванов, български лекар бактериолог (* 1864 г.)
1936 г. — Федерико Гарсия Лорка, испански поет и драматург (* 1898 г.)
1938 г. — Николай Николаев, български диригент (* 1852 г.)
1944 г. — Бронислав Камински, руски нацист (* 1899)
1944 г. — Гюнтер фон Клуге, германски офицер (* 1882 г.)
1977 г. — Граучо Маркс, американски комик (* 1895 г.)
1994 г. — Лайнъс Полинг, американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия и мир (* 1901 г.)
1997 г. — Иван Венедиков, български археолог (* 1916 г.)
2001 г. — Бети Евърет, американска певица (* 1939 г.)
2002 г. — Едуардо Чилида, испански скулптор (* 1924 г.)
2012 г. — Тони Скот, британски режисьор и продуцент (* 1944 г.)

Празници

Световен хуманитарен ден - Обявени в Общото събрание на ООН на 5 март 2009
Афганистан — Ден на независимостта (от Великобритания, 1919 г., национален празник)
Виетнам — Ден на августовската революция
САЩ — Национален ден на авиацията
Украйна — Ден на пчеларя
Филипини — Национален ден на филипинския език
град Кула — Традиционен Кулски панаир