Друг документиран ефект от взаимния поглед може да помогне да се обясни, защо контактът с очите в препълнено помещение може понякога да се почувства толкова силно. Едно скорошно проучване установява, че взаимният поглед води до един вид частично преплитане между двамата. Непознатият, с когото сме срещнали погледи, се оценява като по-сходен с нас както по отношение на външния вид, така и като личност. Този ефект допринася за усещането, че вие и човекът, с когото сте се спогледали, споделяте специален момент.
Химията на зрителния контакт не свършва дотук. Ако решите да се приближите, вие и вашият партньор в погледа ще откриете, че контактът с очите ви обединява и по друг начин в процес, известен като подсъзнателна социална мимикрия - зениците ви започват да се разширяват в синхрон. Т.е. вид танц с погледа, който може да носи и романтичен нюанс.
През 60-те години на миналия век, психолозите са изучавали начина, по който зениците ни се разширяват, когато сме превъзбудени или стимулирани (във физиологичен смисъл), било то чрез интелектуален, емоционален, естетически или романтичен интерес. Редица проучвания предполагат, че нашите мозъци автоматично регистрират разширяването на зениците на други хора, представяйки ни ги като по-привлекателни. Така или иначе, векове преди това изследване, народната мъдрост със сигурност е показала, че разширените зеници са привлекателни. В по-стари времена жените дори са използвали растителен екстракт за умишлено разширяване на техните зеници, за да станат по-привлекателни (оттук и разговорното наименование на растението беладона - "хубава жена").
Всички тези изследвания показват, че в старата поговорка, която гласи, че очите са прозорец към душата, има повече от едно зрънце истина. Всъщност, има нещо невероятно мощно в дълбокото вглеждане в очите на друг човек. Нашите очи са единствената част от мозъка, която е пряко изложена на света.
Източник: Мениджър Нюз
