Защо гладът изчезва, ако не му обръщаме внимание?

17 август 2017 г., 12:20
703

Грелинът – хормонът, определен от учените като единственото вещество, отговорно за апетита. Lucky Business / Shutterstock

Защо понякога се случва така, че унесени в интересна книга или напрегната работа, лесно забравяме, че сме пропуснали обеда? Изчитаме книгата на един дъх и изведнъж с изумление установяваме, че сме в състояние да изядем цял слон – толкова сме гладни. На пръв поглед, цялата тази история може да изглежда маловажна, но диетолозите казват, че е доста интересна тема за обсъждане, предава Мениджър Нюз. И започват от:

Защо чувстваме глад?

Когато стомахът е празен, в мозъка постъпва „съобщение”, че организмът има нужда да получи гориво за енергия - храна. Тези верижни реакции се наричат още тригери, а с определяща роля в тях е грелинът – хормонът, определен от учените като единственото вещество, отговорно за апетита. Установено, че той влияе на определени участъци в мозъка и предизвиква чувството за глад.

Почти изцяло грелинът се произвежда в стомашно-чревния тракт и никога не изчезна напълно от организма. Нивото му се понижава, когато сме заситени и се повишава, когато е време да заредим организма с храна. Но работата е там, че чувството за глад не зависи единствено и само от този хормон. Откриването на грелина бе обявено през 2006 г. Десет години по-късно, през 2016 година в сп. Clinical Nutrition бяха оповестени резултатите от ново изследване, продължило 8 седмици. В него участвали 59 души, страдащи от затлъстяване. По правилата на експеримента, участниците в него трябвало един ден да се хранят по обичайния си режим, а на следващия – да се ограничават. Всеки ден изследователите измервали нивото на грелина на всички участници и открили, че концентрацията му не е пряко определяща за чувството за глад. Казано по-простичко, в дните, когато участниците в експеримента поемали по-малко храна, нивата на грелин били по-високи, но самите хора не усещали разлика между чувството за глад при ограничен режим и при обичайно хранене. Следователно, субектовното усещане за глад не съвпада с клиничните му измерения, гласи изводът от това проучване."

Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.

Ключови думи:
Коментари