Изучавайки паразита в лабораторията заедно с неговия гостоприемник, екипът установява, че той атакува и се прилепя към мембраната на Actinomyces.
В началото Actinomyces може да се справи с паразита, който изсмуква хранителни вещества от нея. Но в крайна сметка се предава и умира.
Екипът все още не е открил как бактерията се възпроизвежда и се разпространява от жертва на жертва.
Това, от което екипът е най-заинтересован обаче, е как новата форма на живот се отразява върху човешките заболявания. Те откриват високи концентрации от ДНК на паразита при хората със заболявания на венците и цистозна фиброза.
Предишни изследвания са показали, че Actinomyces допринася за заболяванията на венците и когато се добави новият паразит, това прави Actinomyces по-способна да избегне белите кръвни телца, което разбира се, означава, че организмът е по-малко способен да се бори с инфекциите.
Бактерията, заразена с паразита, става по-устойчива и към антибиотика стрептомицин, откриват учените.
Сега учените продължават да разследват връзката, за да се опитат да установят как присъствието на паразитната бактерия може да се отразява върху човешкото здраве и как можем да използваме това познание за лечението на различни заболявания.
Вероятно това не е последното невероятно откритие, което идва от слюнката в устите ни – учените посочват, че половината от тях все още предстои да бъдат точно идентифицирани.
„Невероятно вълнуващо е да видим подобен важен напредък в изучаването на основните форми на живот – форма, която досега не е било възможно да култивираме – казва Брайън Хедлунд от Университета на Невада в Лас Вегас, който не е участник в изследването.
„Генетичните изследвания на други, още некултивирани организми предполагат, че взаимоотношенията паразит-гостоприемник между микробите са често срещани в природата, поради което подобно изследване е чудесен образец за подражание.”
Източник: Science Alert
