10 изненадващи факта за човешката слюнка

27 септември 2018 г., 11:29
3643

Shutterstock

Въпреки че повечето хора гледат на слюнката като на нещо отвратително, тя играе важна роля в живота ни. Благодарение на нея дъвчем, преглъщаме и смиламе храната. Тя се бори с бактериите в устата и предотвратява появата на кариеси. Представяме ви 10 любопитни факта, които ще ви накарат да промените мнението си за слюнката.

Слюнката е просто вода - слюнката се състои от около 99% вода. Другият 1% са електролити и органични вещества, включително храносмилателни ензими и малки количества пикочна киселина, холестерол и муцини (протеините, които образуват слуз).

Съществува медицински стандарт за слюноотделянето - здравите хора  отделят между 2 до 6 чаши слюнка, без да се броят дейности като ядене или дъвчене, които отварят слюнчените жлези.

Слюноотделянето става по циркаден ритъм - тялото ни обикновено произвежда най-много слюнка в късния следобед, а най-малко - през нощта. Отделянето на слюнка се контролира от вегетативната нервна система (подобно на сърдечния ритъм), което означава, че е несъзнателен процес.

Слюнката се бори с бактериите в устата – неслучайно казваме “да си ближеш раните” . Слюнката е пълна с бели кръвни клетки, които се борят с инфекции. Cпоред проучване белите кръвни клетки са по-ефективни в унищожаването на бактерии, ако идват от слюнката.

Предотвратяват появата на кариеси - калцият, флуоридът и фосфатът в слюнката укрепват зъбите. Слюнката също отмива парченца храна и неутрализира плаката. Дъвченето на дъвка увеличава слюнката, като по този начин защитава зъбите.

Слюнката ви е нужна, за да вкусите каквото и да било - слюнката действа като разтворител на вкусове, превозващ разтворената храна към вкусовите рецептори. Тя също така поддържа тези рецептори здрави, като ги предпазва от изсушаване и от бактериални инфекции. Хората, които имат сухота в устата (ксеростомия) имат притъпено чувство за вкус. Тъй като много лекарства предизвикват сухота в устата като страничен ефект, учените са разработили изкуствени спрейове за “създаване” на слюнка.

Със слюнката се обменят милиони бактерии – по време на 10-секундна целувка се обменят около 80 милиона бактерии.

Хората не се раждат със слюнка - бебетата започват да отделят слюнка, едва когато станат на два до четири месеца. За съжаление, те развиват контрол върху мускулите на устата си по-късно, когато навършат две години. За тази цел са измислени бибероните.

Стресът може да намали количеството слюнка в устата – организмът ни е настроен така, че да ни осигури необходимата енергия за преодоляване на много напрегнати ситуации. Кръвното се покачва, сърцето ускорява своя ритъм, а белите дробове поемат повече кислород. Тъй като очевидно моментът не е подходящ за бързо хапване, храносмилателната система забавя своето действие, включително и това на слюнка.

Отсъствието на слюнка се считало за признак на вина - в някои древни общества слюнката била използвана като основен детектор на лъжата. В древна Индия, обвинени в лъжа били заставяни да дъвчат зрънца ориз. Ако са казали истината, те трябвало да имат достатъчно слюнка, за да изплюят зрънцата. Ако някой от тях лъжел, устата му оставала суха и оризът се заклещвал в гърлото им.

Ключови думи:
Коментари