Целувката с романтичен партньор е приятен начин да споделим както интимен момент, така и щедра доза слюнка и десетки милиони микроби.

Мисълта за „размяна на слюнка“ може да не звучи особено романтично, но микробиологът Ремко Корт от Свободния университет в Амстердам няма подобни притеснения – напротив, той се вълнува горещо от темата за целувките.

Според него споделянето на слюнка и нейните компоненти може да има много по-сериозна роля в процеса на влюбване, отколкото сме предполагали досега. В нова публикация той очертава редица въпроси, на които иска да намери отговор.

Какво се случва, когато поглъщаме микробите на партньора си след целувка? Могат ли те да повлияят на червата ни? На хормоните? На мозъка? И възможно ли е обмяната на слюнка да влияе дори на чувството ни за любов?

Корт смята, че това е напълно възможно. В своята „хипотезно ориентирана дискусия“ той описва човешката слюнка като потенциален „модератор и отражение на интимността“, който задейства положителна обратна връзка – любовта и привързаността подобряват здравето, а доброто здраве от своя страна подхранва любовта и привързаността.

„За разлика от други форми на физически контакт, дълбоката целувка включва смесване на слюнка и директен контакт език в език, като на практика ‘имунизира’ партньорите с микробите един на друг“, пише Корт.

Подобно на орална ваксина, тази „инокулация“ може да има изненадващи ползи за здравето.

След червата, устната кухина е второто най-богато на бактериално разнообразие място в човешкото тяло. Съвременни изследвания показват, че микробният състав на устата влияе върху възпалителните процеси и върху отдалечени органи като мозъка и сърцето.

Освен това натрупват се доказателства – включително от предишни експерименти на Корт – че целуването между романтични партньори води до прехвърляне на милиони устни микроби. С времето и при чести целувки бактериалните общности в устата на двамата започват да си приличат все повече.

„От своя страна микробното сходство и свързаните със сетивата сигнали – вкус, аромат и емоционална близост – могат да засилят желанието за продължаване на интимността, поддържайки цикъла на целувките и микробния обмен“, предполага Корт.

Освен милиарди микроорганизми, слюнката съдържа и хормони като кортизол и адреналин, които също могат да повлияят на партньора. Устата е дом и на бактерии, които могат да „усещат“ и да реагират на невромедиатори като окситоцин, допамин и ендорфини – всички те се повишават по време на интимна целувка.

„Тези физиологични промени може косвено да създават по-благоприятна устна среда“, спекулира Корт.

Някои еволюционни биолози по-рано са предполагали, че страстните целувки имат предимство, защото чрез устните микроби партньорите обменят важна информация за имунната си система. Така те могат да изградят имунитет към микробите един на друг – както и към патогени, с които преди не са се сблъсквали.

Разбира се, този обмен може да разпространява и болести – вероятно затова целувките „с език“ обикновено са запазени за доверени романтични партньори.

Засега всички тези идеи остават хипотетични, но Корт предлага конкретен дизайн на изследване, което да ги провери.

Така че, ако някоя двойка реши да се включи като доброволец – може да научи повече за собствената си слюнка и тази на партньора, отколкото някога е искала.

Изследването е публикувано в списанието Evolution and Human Behavior.