Друг интересен претендент са царевичните пуканки, които също, за всеобща изненада, се представили доста добре в скалата за засищане.

Според друго проучване пък, белият хляб излязал толкова засищащ, колкото и пълнозърнестият, макар всеобщото схващане да е друго. Всъщност тук предимството на пълнозърнестия хляб е отново в състава на микронутриенти, за който говорихме в предната точка. Затова и той все пак е по-добрият избор.

С други думи –белият хляб няма да те засити по-трудно, но ще ти достави по-малко витамини, минерали и фибри, от колкото ако заложиш на пълнозърнестия.

Разлики в термичния ефект на преработените и непреработените храни

За термичния ефект на храната съм писал подробно в отделна статия, която можеш да прегледаш, ако искаш да се запознаеш с него и да разбереш какво представлява.

Термичният ефект се изразява в това: Дори когато различни храни имат едно и също съотношение на калории и макронутриенти в състава си, те все пак могат да имат различен термичен ефект, което означава, че тялото ни изгаря различни количества калории, за да ги усвои.

Колкото по-висок е термичния ефект на дадена храна – толкова повече калории изразходва тялото, за да я преработи. И това е свързано директно със състава на фибри в нея.

Тук ще вземем за прием 2 отделни проучвания, за да сравним този ефект при преработени и непреработени храни.

В едно проучване, сравняващо непреработени пълнозърнести храни с рафинирани (преработени) такива, групата субекти, приемаща пълнозърнестите храни показала с около 92 калории по-висок дневен енергоразход, спрямо групата с рафинирана храна.

В друго подобно 6-седмично проучване приемът на рафинирани зърнени храни не оказал влияние върху клетъчно-контролирания имунитет, системното възпаление или възпалението на червата. Или с други думи – не показал вредни последици за здравето.

Сравнявайки заключенията на двете изследвания можем да стигнем до заключението, че макар преработените храни да не са вредни за здравето, техният термичен ефект е по-слаб от този на непреработените и това може да се окаже пречка или най-малкото да забави процеса на оформяне, особено когато говорим за отслабване.

Така че, ако се стремиш към постепенна загуба на тегло, изборът на минимално обработена храна ще бъде полезен, но няма да бъде пагубно да включиш и обработена в менюто си, стига общия калориен прием да е под контрол.

От друга страна, ако се стремиш към по-агресивно, по-бързо отслабване, например при подготовка за състезание или физическо изпитание, енергийните предимства на напреработените храни могат да станат много по-важни за постигане на максимални резултати.

Общи насоки за прием на преработени храни

В общи линии, въпреки, че качеството на обработените храни трябва да се преценява за всеки отделен случай (продукт), все пак е безопасно да се каже, че като цяло те са с по-високо съдържание на калории, а в същото време правят поддържането на определено съотношение макронутриенти в режима по-трудно.

Това, че преработените храни засищат по-бавно и са лесни за прием в големи количества, ги прави по-подходящ избор в хранителния режим на хора, които имат проблеми с приема на храна и/или трябва да качат тегло, но в същото време ги прави неоптимален избор в хранителни режими за отслабване, където се работи с ограничен брой калории и засищането трябва да става с възможно най-малко количество храна. И все пак – не е изключено да присъстват и в тях, макар и в по-ограничен вид.

В заключение…

Знаем, че непреработените храни очевидно са добри за нас, но това не означава, че преработените храни непременно са нещо лошо. Напротив!

Преработените храни могат да осигурят допълнтиелно удобството и по лесно придържане към хранителен режим, както и да помогнат на хората с ограничен бюджет да се хранят достатъчно и достъпно, правейки живота им по-приятен, без значителни последици за здравето.

Ключът е в това да  се научим как да използваме силата на преработените храни като предимство и за наше удобство, но в същото време да бъдем разумни и премерени в това как да набавяме общите си калории за деня, съответстващи на нашата конкретна цел.

Автор: Страхил Иванов