Нютон сам разказвал за това, как наблюдавал ябълките да падат на земята и се питал защо правят така, вместо да летят на всички страни и да се приземяват където си искат, когато си искат.
Дървото е специално оградено, за да не се газят корените му от многото посетители. Това не е оригиналното дърво, а прорасналото на неговото място след една голяма буря през XIX в. ново дърво. Има и няколко други наоколо, всички от семки на оригиналното дърво. Така ще има винаги да се посади ново, когато естествения път на настоящето свърши. Всеки посетител може спокойно да се разходи из овощната градина, има няколко пейки, на които да поседне, а има и малки Нютъновци, които просто седят на земята и четат книги.
Попитах една от уредничките какви са на вкус ябълките на това дърво. Тя каза, че всеки е добре дошъл да си вземе, когато им е сезона. Стоят в кошница отстрани до оградката, но можеш да си вземеш и от под дървото, стига да не стъпваш в заградената територия. На вкус не са особено сладки, нито сочни, сорта се каза Цветето на Кент и е смесица от сорт за ядене суров и сорт за готвене. В Англия са много популярни сортовете за готвене, правят пайове от тях. Семки от ябълките на това дърво са летели няколко пъти в космоса, а при завръщането си са раздадени на училища, които ги посяват и се грижат за дърветата. Има и три специални ябълкови дървета, прихванати от това дърво из университетите на света: в Тринити Колидж, Кембридж; Масачузетския Технологичен Институт, САЩ и в Университета Тянджин, Китай.
Важно е да се посети това място. Важно е да се разбере начина на живот на хората от Англия през XVIIв. Само така можем да започнем да прозираме гения на този човек Исак Нютон. Нека помислим какво бихме могли ние самите да направим при такъв начин на живот, какъвто са водили хората тогава.
Исак Нютон бил реален човек, не бил икона. Отказал да бъде свещеник, както повелявала традицията , за да е преподавател в Кембридж, наложило се да направят изключение за него. Отишъл в Лондон, където бил член на парламента. Единственото му изказване там касае затваряне на прозорец, защото му духало. Бил назначен към банката, за да му се осигури нормален доход. Той го приел сериозно и гонел фалшификаторите на монети. Има екзекутирани хора заради него. Считан е за член на Розенкройцерите, не приемал Иисус за Бог, бил последовател на Арианизма, документи с подробности по тези въпроси били открити след смъртта му, но са така шокиращи, че били засекретени. Имал лична математическа борба с Лайбниц, (когото обвинил в плагиатство), изхода от която говорят, че спечелил по нечестен начин. Отказал да приеме последно причастие, но все пак бил погребан в Уестминстърското абатство. Бил първият учен, удостоен с тази чест. След смъртта му намерили доста живак в органите му, вероятно в резултат на алхимичните му занимания. С наличието на този живак обясняват не до там адекватното му поведение в последните години от живота му, а някои посочват това и като причина за смъртта му.
