Имението му е място за поклонение на учените, посетено е от всички светли умове на съвременната наука, включително Айнщайн и Стивън Хоукинг (който сам се счита за преродения Нютон и заема 17ти поста на Лукасов математически професор в Кембридж, пост, заеман от Нютон като 3-ти подред).
В една от бившите плевни до кафенето сега има много хубава научна, донякъде детска секция, посветена на постиженията на Нютон с възможност да се повторят опитите му. Прекрасен начин да се помогне на децата да заобичат науката, въпреки сухото ѝ представяне в съвременните училища.
„Знаете ли че, Нютон едвам взел входящите изпити за Тринити Колидж. Осем години по-късно обаче бил вече най-напредналия математик на своето време.“
Разгледахме с удоволствие къщата, поседяхме на пейката срещу ябълката на Нютон. Мислех си колко ли века би ми отнело, за да се сетя, че ябълките падат на земята поради земното притегляне. Милиони хора преди и след Нютон са виждали всякакви плодове да падат от дърветата директно на земята, вероятно някои са се чудили как става това, но само Нютон си е отговорил правилно на въпроса „Защо става това“. Защото знайно е, че само от правилно формулирания въпрос винаги следва правилния отговор. Ясно е, че Исак бил гений, ясно е, че е виждал нещата различно от останалите хора по негово време, а и след това.
Тръгнахме си обратно по А1, а аз продължавах да се измъчвам от един ветровит въпрос, който се въртеше из мен, очаквайки ме да го уловя и формулирам правилно. И стана, направих го, получи се! Фундаметалният въпрос е един и се свежда до следното: „Защо точно тази ябълка е била причината Нютон да се сети за гравитацията?“ Отговорът дойде едновеременно с въпроса: Защото това е ябълката, поникнала от огризката, която Адам хвърлил след изгонването им с Ева от Райската градина. Не сте ли се чудили винаги какво е станало с тая огризка, от ябълката от Дървото на Познанието? Ами ето какво – Адам я метнал от яд, че е причинила изгонването им от рая и тя паднала в Линкълншир, в градината на имението Уулсторп. Там пуснала корени и пораснала като цяло ново дърво, Дървото на Познанието, но в земен вариант.
Исак стигнал далеч, ядейки ябълковите пайове на майка си, приготвени с ябълки от това дърво. Ние също си купихме от тези пайове. А аз, само докато седях и дишах пролетния въздух около това земно Дърво на Познанието, за един единствен ден формулирах въпрос и намерих правилния отговор за причината за гения на Нютон. Въпрос с отговор, първи по рода си като концепция в световното блогърство, а вероятно и изобщо.
Трябва задължително да се върна в Уулсторп в края на лятото, когато ще има узрели нападали ябълки на разположение на посетителите. Те са там, чакат да бъдат вдигнати и изядени, плодовете от земното Дърво на Познанието. Ябълката на Нютон – трябва само да я поискаш, да посегнеш и да я вземеш. Желание, анти-инерция и анти-гравитация. Това е и моя Закон на Нютон за успеваемост във всяко едно начинание:
1 ΝξώτΩη Υςρευαεμοςτ ≅ ψελαηιε + αητι-ιηε℘ςιφ(I) + αητι-g℘αυιταςιφ(G)
Кой знае какви ще ги наизмисля след това…
Автор: Йорданка Трон
Източник: vitoshaword.com
