Пластмасовите контейнери могат да отделят милиарди частици с нано размери в храната, която се съхранява в тях, когато бъдат поставени в микровълновата фурна, показва ново проучване.

Екип от Университета на Небраска-Линкълн в САЩ проведе експерименти с контейнери за бебешка храна, изработени от полипропилен и полиетилен, които са определени като безопасни за употреба от регулаторните органи на Американската агенция по храните и лекарствата (FDA).

След триминутно нагряване в микровълнова печка с мощност 1000 вата различни течности, поставени в контейнерите, са анализирани за наличие на микропластмаси (с диаметър най-малко 1/1000 част от милиметъра) и нанопластмаси (още по-малки).

Пластмасовите контейнери, поставени в микровълновите фурни, отделят микропластмаса. Източник: Hussain et al., Environmental Science & Technology, 2023

Броят на частиците варира, но изследователите изчисляват, че само от един квадратен сантиметър пластмаса за тези три минути микровълново нагряване могат да се отделят 4,22 милиона микропластмасови и 2,11 милиарда нанопластмасови частици.

"Когато консумираме определени храни, обикновено сме информирани или имаме представа за тяхното калорично съдържание, нива на захар, други хранителни вещества", казва строителният и екологичен инженер Кази Албаб Хюсеин от Университета на Небраска-Линколн.

"Смятам, че е също толкова важно да сме наясно с броя на пластмасовите частици, които присъстват в храната ни."

Претоплянето на вода или млечни продукти в контейнери от полипропилен или полиетилен вероятно ще доведе до най-високи относителни концентрации на пластмаса, разкриват изследователите. Частици са се отделяли и при охлаждане на храни и напитки, както и при съхранението им на стайна температура, но значително по-малко на брой.

Засега не е ясно какво ни причиняват тези микроскопични пластмасови частици. Проучванията показват, че те могат да бъдат потенциално вредни за червата и ключови биологични процеси, но в това отношение учените все още не са напълно сигурни.

Вероятно обаче може да се каже, че колкото по-малко пластмаса поглъщаме, толкова по-добре. След като излагат култивирани от тях самите ембрионални бъбречни клетки на пластмасови частици, чийто нива на концентрация са сходни с тези, отделяни от контейнерите в продължение на няколко дни, изследователите установяват, че имаме повод за безпокойство.

Ембрионални бъбречни клетки, оставени нетретирани (вляво) и третирани с микро- и нанопластмаси (вдясно) в продължение на 72 часа. (Environmental Science & Technology/American Chemical Society)

Екипът установява, че 77% от бъбречните клетки, изложени на най-високите нива на пластмаса, са унищожени. Това не означава, че нашите собствени бъбреци непременно ще бъдат изложени директно на такива концентрации, но ни дава известна представа за потенциалната токсичност на тези микро- и нанопластмаси - особено в развиващите се органи.

Макар че ще са необходими по-подробни изследвания и тестове, за да се установи колко вредни могат да бъдат тези пластмасови частици, след като попаднат в организма, ясно е, че това е въпрос, който трябва да се проучи.

"Трябва да намерим полимери, които отделят по-малко [частици]", казва Хюсеин.

"Надявам се, че ще дойде ден, в който на тези продукти ще има етикети с надпис "без микропластмаса" или "без нанопластмаса".”

Изследването е публикувано в Environmental Science & Technology.

Източник: Science Alert