Всеки някога е попадал в ситуация, в която просто не може да си обясни дадено съвпадение. Мислите си за стар приятел, с когото отдавна не сте се виждали, и в следващия момент се срещате на улицата. Или дълго време си задавате някакъв въпрос, за да откриете отговора под формата на уличен надпис. 

Пример за подобно съвпадение е историята на Антъни Хопкинс, свързана с участието му във филм по романа „Момичето от Петровка“ от Джордж Файфър. Няколко дни след подписването на договора за филма, Хопкинс отива в Лондон, за да си купи копие от книгата. За негова изненада обаче се оказва, че в книжарниците в Лондон няма нито една бройка от романа. Докато чака на площад Лестър метрото, с което да се прибере до вкъщи, забелязва забравена на една от пейките книга. За негово учудване това е „Момичето от Петровка“. Само по себе си това е необяснимо съвпадение, но то не свършва дотук.

Две години по-късно, по време на снимки във Виена, Хопкинс бил посетен от Джордж Файфър, авторът на романа. Докато си говорили, Файфър споменал, че няма копие от книгата в себе си. Единственото копие, което имал, бил дал на свой приятел, който го загубил някъде в Лондон. Тогава Хопкинс показал книгата на Файфър, който с голямо учудване забелязал на страниците й собствените си бележки. В крайна сметка се оказало, че книгата е същата. 

Как е възможно това? 

Сякаш всички събития в света, всички хора и цялата информация са свързани с невидими нишки, които понякога внезапно проблясват. И според прочутия психиатър и философ Карл Густав Юнг, това действително е така. Той нарича явлението „синхроничност“. Ако приемем, че съществува, това е едно от най-тайнствените неща във Вселената. 

Юнг стига до извода, че съществува връзка между нещата – между времето, пространството, съзнанието и несъзнаваното – която не е причинно-следствена. Значимите съвпадения са нейното най-ярко проявление. Ето какво пише той в книгата си за синхроничността, публикувана през 1952 г.