Всеки някога е попадал в ситуация, в която просто не може да си обясни дадено съвпадение. Мислите си за стар приятел, с когото отдавна не сте се виждали, и в следващия момент се срещате на улицата. Или дълго време си задавате някакъв въпрос, за да откриете отговора под формата на уличен надпис.
Пример за подобно съвпадение е историята на Антъни Хопкинс, свързана с участието му във филм по романа „Момичето от Петровка“ от Джордж Файфър. Няколко дни след подписването на договора за филма, Хопкинс отива в Лондон, за да си купи копие от книгата. За негова изненада обаче се оказва, че в книжарниците в Лондон няма нито една бройка от романа. Докато чака на площад Лестър метрото, с което да се прибере до вкъщи, забелязва забравена на една от пейките книга. За негово учудване това е „Момичето от Петровка“. Само по себе си това е необяснимо съвпадение, но то не свършва дотук.
Две години по-късно, по време на снимки във Виена, Хопкинс бил посетен от Джордж Файфър, авторът на романа. Докато си говорили, Файфър споменал, че няма копие от книгата в себе си. Единственото копие, което имал, бил дал на свой приятел, който го загубил някъде в Лондон. Тогава Хопкинс показал книгата на Файфър, който с голямо учудване забелязал на страниците й собствените си бележки. В крайна сметка се оказало, че книгата е същата.
Как е възможно това?
Сякаш всички събития в света, всички хора и цялата информация са свързани с невидими нишки, които понякога внезапно проблясват. И според прочутия психиатър и философ Карл Густав Юнг, това действително е така. Той нарича явлението „синхроничност“. Ако приемем, че съществува, това е едно от най-тайнствените неща във Вселената.
Юнг стига до извода, че съществува връзка между нещата – между времето, пространството, съзнанието и несъзнаваното – която не е причинно-следствена. Значимите съвпадения са нейното най-ярко проявление. Ето какво пише той в книгата си за синхроничността, публикувана през 1952 г.
„Моят пример е свързан с една млада пациентка, която въпреки усилията, положени от двете страни, се оказваше психологически недостъпна. Трудността идваше от факта, че тя винаги знаеше повече за всичко. Отличното ѝ образование я беше снабдило с оръжие, идеално конструирано за тази цел, а именно префинен картезиански рационализъм с непогрешимо „геометрична“ представа за реалността. След няколко безплодни опита да подсладя рационализма ѝ с някак по-човешко разбиране, трябваше да се огранича до надеждата, че нещо неочаквано и ирационално ще се появи – нещо което би разбило интелектуалната реторта, в която сама се е затворила. И така, един ден седях срещу нея, с гръб към прозореца и слушах нейния поток от реторика. Тя беше сънувала вълнуващ сън предната нощ, в който някой ѝ беше дал златен скарабей – скъпо бижу.
Докато тя продължаваше да разказва този сън, чух как нещо зад мен почуква по прозореца. Обърнах се и видях, че това е доста голямо летящо насекомо, което се опитваше да влезе в тъмната стая. Това ми се стори много странно. Отворих прозореца веднага и улових насекомото във въздуха. Беше скарабовиден бръмбар (Cetonia aurata), чийто златисто-зелен цвят най-много наподобява златен скарабей. Връчих бръмбара на пациентката с думите „Ето го вашия скарабей“. Това преживяване проби желаната дупка в нейния рационализъм и пречупи леда на интелектуалната ѝ съпротива. Лечението сега можеше да продължи със задоволителни резултати.“
В определени моменти под влиянието на смисли, които са от значение за конкретния човек, елементи от неговия вътрешен свят могат да се проявят във външния под формата на неочаквани случайности, съвпадения, злополуки, „късмет“ или дори чудо. Според Юнг това се дължи не просто на нашето тълкуване, а на действително съществуваща връзка, която нарича „синхроничност“.
Важно е да се отбележи, че концепцията за синхроничност има голям брой критици, които смятат, че тя е не само неясно дефинирана, но и контрапродуктивна от научна гледна точка. Скептиците са склонни да приписват явлението на т.нар. „апофения“ или склонността, която имаме, да откриваме схеми или смисъл в абсолютно случайни и несвързани явления. Парейдолията, при която виждаме лица навсякъде, е пример за визуална апофения.
Заблуда или не, понякога „синхроничностите“ ни помагат да действаме, да вземем решение или дори радикално да променим живота си. Ние избираме какво тълкуване да дадем на нещата. Ако необичайното стечение на обстоятелствата е привлякло вниманието върху нещо, което сте игнорирали по-рано, може би е време да се замислите.
По материал на Bright Side
