Още през 60-те години изследователите забелязват, че
районът на изкоренената гора има форма на пеперуда.
По-късните компютърни модели помагат да се прецени, че неизвестното тяло се е взривило на височина между 5 и 10 км. Намерените в блатата силикатни и магнетитови микросфери сякаш потвърждавали тази хипотеза, но не пасвали много на тогавашните представи за събитието – били малки и малко. Преди няколко десетилетия учените оценявали мощта на взрива на 20-40 тона тротил, при което би трябвало да останат много повече парчета.
Близо век след експлозията е измерена истинската й сила.
Макар и в широки граници – между 10 и 40 мегатона тротилов еквивалент. 2000 бомби от Хирошима, или половин “цар-бомба” (58 мт), изпробвана с назидателна цел от Хрушчов над Нова Земя през 1961 г. Това сериозно променя представата за събитието. Но частите от мозайката все още са пръснати.
Един от дългогодишните изследователи на феномена Генадий Бибин открива потвърждение за сравнително разумната “кометна теория” в дневниците на първопроходеца Леонид Кулик. В тях ученият пише, че в района на експлозията е открил парчета лед, покрити с торф. Кулик не обръща особено внимание на находката си, вземайки я за обикновена замръзнала почва, характерна за Сибир. Само на няколко десетки сантиметра под повърхността на земята там има вечно замръзнали слоеве.
Според Бибин обаче едва ли става дума за нещо подобно. В районите на вечната замръзналост обикновено не растат гори, още по-малко буйни като Тунгуската тайга. Бибин смята, че
този пресован лед е доказателство, че над гората се е пръснала комета.
Много малко от парчетата й са оцелели в последващия огнен ураган.
Именно около тази версия се обединява днес и мнозинството от сериозните учени.
