Всичко това не бива да ни учудва, доколкото дълбокият океан винаги е заемал почетно място в тъмното подсъзнание на човечеството. Чудовищата от дълбините винаги са вълнувал хората – от древната легенда за Кракен до специфичния субжанр от научната фантастика и филмите на ужасите, който бихме могли да наречем „те идват от дълбините”. В това число са класики на нискобюджетния „хорър” като „Хуманоиди от дълбокото” (Humanoids from the Deep, 1980), съвременни филми като „Гостоприемникът” (The Host, 2006) или „Чудовищно” (Cloverfield, 2008). В дългия списък е и филмът „Бездната” (The Abyss, 1989) на режисьора Джеймс Камерън, който описва обитателите на дълбокия океан като развита цивилизация от ангелоподобни светещи същества. Разбира се, не бива да забравяме и любимото морско чудовище на човечеството – Годзила.
Факт е, че днес знаем много повече за повърхността на Марс,
отколкото за мрачните неизследвани дълбини на земните океани. Това със сигурност оставя отворена вратата към бъдещи открития, които биха могли да хвърлят светлина върху загадъчните подводни обекти.
В същото време, без да обиждаме вярата на мнозина в това, че „извънземните са тук”, ще споменем, че до момента науката не разполага с доказателства, че НЛО (или НПО) са летателни апарати на наши космически братя по разум. Затова нека третираме неидентифицираните подводни обекти като това, което са - една разпалваща въображението загадка, която е възможно някой ден да намери своето решение. Междувременно можем спокойно да причислим мистериозните обекти във водата и във въздуха към митологията на 20. век, в компанията на Йети, Неси, Годзила, зомбитата и супергероите.
Начо Стригулев
На неуточнено място близо до Тихоокеанското крайбрежие на СССР екипажът на съветски военен кораб забелязва светещ обект, който се гмурка в морето. Веднага започва издирвателна операция, в резултат на която от дъното е извадено неидентифицирано метално устройство с яйцевидна форма и дължина от около 6 м. Според свидетелствата на морски офицер, участвал в операцията, опитите за проникване в обекта с ацетиленова горелка завършили „без какъвто и да е резултат”. По-късно обектът е изпратен във Владивосток, а след това и в Москва при пълна секретност. Интересен детайл, разкрит във връзка с този случай, е, че според очевидеца съветските ВМС са имали секретна инструкция за действията си при откриване на подобни феномени. Детайлите за всеки случай трябвало незабавно да бъдат изпращани до две секретни поделения (с номера 62728 и 67947), съответно в Ленинград и Митишчи (град в Московска област). Според уфолозите двете споменати в свидетелството поделения са съветските центрове за изследване на НЛО, аналогични на митичната „зона 51” в САЩ.
Снимка: Alexander Piragis / Shutterstock
По време на подводни учения в езерото Байкал съветски военни водолази срещат група от хуманоиди, плуващи на 50 метра дълбочина. Загадъчните същества били огромни, с височина близо 3 метра, и били облечени с плътно прилепнали сребристи облекла. Те имали големи сферични прозрачни шлемове, но нямало никаква следа от друг вид подводно оборудване. Командирът заповядал да бъде заловено едно от съществата. Когато водолазите се опитали да хвърлят мрежа върху един от хуманоидите, цялата група военни внезапно били изхвърлени на повърхността от неизвестна сила. Поради рязката декомпресия инцидентът завършва трагично. Трима от водолазите загиват от кесонна болест, а останалите от групата получават трайни увреждания. Случаят е засекретен, но става известен от разказа на генерал-майор Демянко пред негови колеги офицери. По това време генералът ръководи водолазната група на съветските инженерни войски.
Снимка: Anton Petrus / Shutterstock
