Вероятно сте срещали твърдението, че в Древен Египет владетелите често били погребвани заедно с хора, принесени в жертва, за да им служат и в отвъдния живот. Археолозите обаче все още не са напълно убедени, че подобна практика действително е съществувала.

Когато през 20-те години на XX век британският египтолог Флиндърс Питри разкопава гробове около погребалните комплекси на владетели от Първата египетска династия, той открива останките на множество други хора – в някои случаи стотици.

Тогава Питри допуска, че хората в тези съпътстващи гробове може да са били принесени в жертва малко след смъртта на владетеля. Подобна практика е известна като жертвоприношение на приближени (retainer sacrifice).

Питри обаче не успява да открие доказателства за начина, по който тези хора са починали. Именно тази липса на преки данни дълго време оставя теорията му под въпрос.

Съвременни методи хвърлят нова светлина върху стара хипотеза

Археологът Розелин Кембъл от Университета „Пърдю“ в САЩ се връща към находките на Питри и ги изследва със съвременни съдебномедицински методи. Анализът ѝ показва, че 18 от 46-те черепа, които Питри е съхранил и пренесъл в Англия, носят следи от травми, които потенциално са могли да бъдат смъртоносни.

Кембъл представя резултатите си в ново изследване, публикувано в Frontiers in Environmental Archaeology.

Черепите са открити около царските погребални комплекси в Ум ел-Кааб, в древния Абидос, където тези хора са били погребани в непосредствена близост до едни от първите владетели на Египет. Представителите на Първата династия управляват приблизително между 3078 и 2900 г. пр.н.е.

Това е време, в което се полагат основите на култура, чиито религиозни представи, символи и отношение към смъртта ще се запазят в продължение на хилядолетия. Част от тези символи и тяхното значение са разгледани и в материал на Obekti.bg за древни символи и техните по-малко познати значения.

Кои са били хората, погребани край владетелите?

Някои от гробовете около царските погребения са били отбелязани с имена и официални титли. От тях става ясно, че сред погребаните е имало чиновници от нисък и среден ранг, както и занаятчии.

„Всяко съпътстващо погребение представляваше проста камера, наредена редом с десетки други“, разказва Кембъл.

„Някои от хората са били положени в обикновени ковчези. Повечето са имали малко погребални дарове, например керамични съдове, а в много от гробовете са открити и дребни предмети като медни инструменти, върхове на оръжия или малки фигурки от слонова кост.“

В продължение на няколко години Кембъл изследва повторно черепите на тези хора от Древен Египет.

Травми, които може да са били смъртоносни

Най-често срещаните увреждания са линейни фрактури по горната част на черепа – травми, които обикновено се причиняват от удар с широк и плосък предмет.

При някои от черепите Кембъл открива и следи от наранявания с остър предмет, сред които „проникваща травма отстрани на главата“ и „посичаща травма в областта на окото“.

„Напълно възможно е някои от тези хора да са починали по естествен начин и впоследствие да са били погребани около царските погребални комплекси. Но също така е ясно, че много от тях са получили някакъв вид травма непосредствено преди или около момента на смъртта си“, пише Кембъл.

Това означава, че е напълно възможно поне част от тези хора да са били убити умишлено с тежки удари по главата.

Подобни находки показват колко много информация може да бъде извлечена от древни човешки останки с помощта на съвременните методи. Археологическите открития често изискват и особено внимателно разграничаване между факти и хипотези – нещо, което личи и от материала на Obekti.bg за праисторическите общности и загадките около Магурата.

Какво кара Питри да говори за човешки жертвоприношения?

„Питри смята, че едновременното затваряне на толкова много гробове прави малко вероятно хората да са били погребвани поотделно след естествената си смърт. Привидно прибързаното запечатване на множество гробници, както и фактът, че погребаните са били служители, свързани по някакъв начин с царския двор, го карат да заключи, че вероятно става дума за жертвоприношения на приближени“, пише Кембъл.

Новите ѝ открития дават допълнителна подкрепа на теорията на Питри – че хората в тези съпътстващи гробове може да са били принесени в жертва след смъртта на владетеля с идеята да продължат да му служат и в отвъдното.

Практика от самото начало на древноегипетската цивилизация?

Ако тази хипотеза се окаже вярна, подобна практика вероятно е възникнала още в най-ранните етапи от развитието на древноегипетската култура.

„Някои от приближените може доброволно да са избирали смъртта с надеждата за вечен живот или почит. Други вероятно са били избирани, а някои може дори да са били принуждавани“, предполага Кембъл.

Вярата в задгробния живот заема централно място в древноегипетската култура и е тясно свързана с начина, по който египтяните разбират света, времето и мястото на човека в него. Любопитен поглед към ранните представи за измерване на времето предлага и материалът на Obekti.bg „Как са се будели хората преди изобретяването на будилника?“, в който се разглеждат древни средства за отчитане на времето, включително слънчеви часовници и обелиски.

Какво все още остава неизвестно?

„Ако разполагах с неограничени ресурси, много бих искала да открия къде се намират телата на тези хора и да ги изследвам“, казва Кембъл.

„Но дори и така това изследване показва колко много нова информация за миналото може да бъде разкрита, когато се върнем към вече събрани данни, въоръжени с по-съвременни методи и знания – дори когато самите данни са непълни и несъвършени, както в този случай.“

Изследването е публикувано във Frontiers in Environmental Archaeology.