Едва ли има по-презирано съвременно изобретение от будилника. Почти всяка сутрин той ни изкарва от приятния сън и ни връща в реалността. Въпреки че са изключително неприятни обаче, будилниците са незаменими – без тях не бихме могли да станем от леглото навреме за каквото и да било. Това от своя страна повдига един любопитен въпрос. Как са се будили хората преди изобретяването на будилниците?

През годините дори нещо толкова простичко, като определянето на часа, е било огромно предизвикателство за хората. Древните гърци и египтяните са създали слънчеви часовници и гигантски обелиски, които измерват времето по изменението на дължината на сянката на гномона (стрелката). Около 1500 г. пр. Хр. човечеството създава пясъчния часовник, водните часовници и маслените лампи, които определят часа на базата на движението на пясъка, водата и маслото.

Вследствие на тези ранни изобретения се появяват и първите опити на хората да създадат сутрешни аларми като часовника-свещ например. В това простичко устройство от древен Китай е имало пирони, които, след разтопяването на восъка, падат шумно върху метален поднос в уреченото време и будят спящия.

Подобни изобретения обаче са груби, непредсказуеми и ненадеждни. Съответно до изобретяването на по-прецизните механични устройства, хората е трябвало да разчитат на

 своя собствен биологичен часовник.

В тялото ни има два биологични процеса, които определят съня и събуждането ни. Първата е известна като хомеостаза на съня – основен принцип, който ви кара да спите по-дълго и по-интензивно, когато не сте спали достатъчно. Втората е вашият циркаден ритъм или вътрешен биологичен часовник, който отговаря за това, че започвате да се чувствате уморени вечер, вместо сутрин или следобед. Докато хомеостатичният механизъм регулира интензивността на съня ви, циркадният часовник регулира в кое време на деня тялото ви започва и спира да жадува за сън.

Циркадният ритъм се засяга пряко и от светлината и тъмнината, което означава, че периодите на будност и сънливост съответстват на сутрешната светлина и вечерната тъмнина. В епохата преди алармите хората най-вероятно са се будили именно по този начин – след натрупване на определен брой часове сън и с появата на първите лъчи на изгряващото Слънце.

Факторът религия

Хората през християнската ера пък често ориентират леглата си на изток, откъдето изгрява Слънцето. Отчасти мотивацията им е била религиозна, тъй като се е смятало, че именно оттам Иисус ще дойде по време на своето възкръсване. Възможно е обаче това да им е помагало да се будят и по-рано – заедно с първите слънчеви лъчи.

Също така хората в миналото не са могли да звукоизолират домовете си от външни шумове. Съответно за едно изключително земеделско общество (преди Индустриалната революция) звуците на природата са били нещо наистина важно. Може би често са се будили от кукуригането на петела или мученето на кравата, която очаква да бъде издоена.

През XVII – XVIII век се появяват и първите домашни будилници

Така например през XVIII век някои хора са разчитали на аларма с кремъклийка - когато часовникът в австрийското изобретение ударел определен час, се чувал звън, който задействал механизъм, изстрелващ кремък в машината. Искрата от кремъка пък запалвала свещ, чиито пламък се изстрелвал силно нагоре от капака на кутията, в която е поставена свещта. И ако тази серия от събития не довеждала до запалване на дома, била доста интересен и красив начин за старт на деня.

Будилникът на Леви Хътчинс

През 1787 г. Леви Хътчинс създава най-ранния личен будилник. Основният проблем е, че го прави за себе си, затова се включва само в 4 ч. през нощта, за да го буди за работа.

Неосъзнавайки значението на революционното си изобретение, той не го патентова. Щом имало какво да го буди сутрин, Хътчинс бил доволен.

Механичният будилник е патентован в Европа през 1847 г. и в САЩ през 1876 г., но по това време все още хората не изпитват голяма нужда от него, заради съществуващите

„хора будилници“.

Вярвате или не, до 70-те години на XX във Великобритания и Ирландия съществува професията да будиш хора. Хора обикаляли и чукали по прозорците на спалните на своите клиенти с помощта на дълги прътове или меки чукове, докато не се уверят, че са ги събудили. Някои дори изстрелвали грахови зърна от сламка срещу прозорците на спалните.

Тъй като по време на Индустриалната революция е по-изгодно да наемеш човек да те буди, отколкото да си купиш часовник, тези услуги били много търсени.