Още исторически митове и истината за тях

22 януари 2019 г., 13:48
1709

Shutterstock

Към първата част.

Мит № 6. Сред богатите римски патриции било прието да си бъркат в гърлото, за да предизвикат повръщане по време на пир.

В Древен Рим не съществувал такъв обичай. Митът възникнал заради латинската дума „vomitorium“ (vomit – повръщам на английски), която всъщност се използвала за обозначение на многобройните проходи към изхода на римските театри или амфитеатри.

Мит № 7. Ернан Кортес завладял империята на ацтеките с няколкостотин човека, едва ли не сам.

Завоевателната война на Кортес завършва с успех само благодарение на помощта, която му оказва огромната армия местни воини от държавите, враждуващи с ацтеките, както и от вътрешните врагове на империята – метежниците.

Мит № 8. Последните думи на Юлий Цезар са били „И ти ли, Бруте?“.

Юлий Цезар  никога не е произнасял тези думи. Той или е казал на гръцки „Kai su, teknon“, което може да се преведе като: „Да ти се връща, синко!“ (нещо като проклятие към младия му убиец, тоест пожелание да го сполети същата съдба), или изобщо не е казал нищо. Знаменитата фраза, известна на целия свят – „И ти ли, Бруте?“ е измислена от Уилям Шекспир (в драмата „Юлий Цезар“).

Мит № 9. Рицарите се държали „рицарски“, тоест отнасяли се към всички и особено към дамите с благородство и уважение, а също така демонстрирали храброст.

Съвременната концепция за рицарството добива популярност чак през ХІІ век. Първоначалното значение на думата „рицар“ или „кавалер“ е просто „конник“ и едва доста по-късно рицарството се превръща в подобие на кодекс и поведение в бой.

Мит № 10. Александрийската библиотека, съдържаща колосални богатства на човешката мисъл, събирани в продължение на векове, била опожарена.

Наистина през 48 година пр.Хр. изгоряла известна част от фондовете на библиотеката, но това не й нанесло сериозни щети. Александрийската библиотека бавно запада в течение на много години и в края на съществуването й редица големи градове се сдобили с подобни сбирки, в които фигурирали същите произведения.

Събрала, превела и адаптирала: Цветелина Велчева

Коментари