В Амазония бе разкрит сложен ландшафт от церемониални и функционални пътни съоръжения, който загатва за съществуването на високо развити общества преди хиляди години. Тези древни пътища, открити чрез сателитни изображения, датират още от 763 г. пр.н.е. и вероятно са служили както като материална инфраструктура, така и като маршрути за движението на духовни сили.
Изследователите са прегледали внимателно изображения, заснети от Космоса, в търсене на следи от пътища в район, разположен от двете страни на границата между Бразилия и Боливия, в югозападна Амазония. Територията обхваща 134 400 квадратни километра, като в нея са установени общо 955 древни пътя с обща дължина 350 километра.
Пътища, строени в различни епохи
Радиовъглеродното датиране показва, че най-ранните от тези пътища са били изградени между 763 г. пр.н.е. и 950 г. от древната цивилизация Акуири. Следваща вълна на пътно строителство започва около 1200 г., когато в региона започват да се появяват селища върху могили.
„955-те древни пътя в района са забележително прави и внимателно планирани, което предполага участието на сложно устроени общества“, пишат авторите на изследването. Повечето от тези пътища са били с дължина под 500 метра, макар че много от тях имат издълбани профили и повдигнати краища.
„Тези характеристики свидетелстват за целенасочено проектиране и умело инженерство“, обясняват изследователите.
Церемониални маршрути и възможна връзка с астрономията
По-ранните пътища, свързани с културата Акуири, обикновено са широки и къси. Те най-често се разклоняват навън от големи церемониални структури, наречени геоглифи, които обикновено са изрязани в земната повърхност. Често ориентирани спрямо посоките на света, тези пътища подсказват за възможна връзка между обектите и астрономическите наблюдения.
Макар предназначението на тези къси церемониални пътища да остава неясно, авторите на изследването посочват, че те „може да са подпомагали взаимодействията между човешки и нечовешки субекти, като са улеснявали движението между видимата и духовната реалност“.
По-практични пътища от селищата върху могили
За разлика от тях, пътищата, които излизат от селищата върху могили, са по-тесни и вероятно са изпълнявали по-практични функции — например да свързват хората и да улесняват преноса на стоки. Около 40% от тези пътища водят към реки, което предполага, че може да са подпомагали дейности, свързани с използването на водните ресурси.
Въпреки това приблизително половината от пътищата, тръгващи от селищата върху могили, просто се губят в околната гора. Според изследователите те може някога да са водели към земеделски площи, но е възможно да са имали и ритуална функция. Например тези на пръв поглед задънени пътища „може просто да са изчезвали в гората, улеснявайки преминаването на хората към и от пространства, в които са съществували взаимоотношения между различни видове, духове и други нечовешки същности“, пишат те.
Ключ към археологическото наследство на региона
В крайна сметка е невъзможно да се каже със сигурност как точно са били използвани тези транспортни връзки. Авторите обаче посочват, че изследването им „потвърждава, че древните пътища предоставят ключови сведения за миналите цивилизации и са от съществено значение за археологическото наследство на региона“.
Изследването е публикувано в списание Latin American Antiquity.
