7. Върхът на айсберга

Но ако си говорим за катастрофи, малко неща могат да засенчат инцидента с „Титаник”. Презокеанският лайнер, технологичната гордост на времето си, потъва още при първото си плаване в Атлантика през 1912 г. след сблъсък с айсберг.
Мнозина са чували историята, но малцина знаят, че тя е била предсказана още през 1898 г. в новелата на писателя Морган Робъртсън „Безсилие”. В своето произведение Робъртсън описва как свръхмодерният лайнер „Титан” потъва след сблъсък с айсберг, докато плава към Ню Йорк - същата дестинация като тази на „Титаник“. Още един паралел - в книгата мнозина пасажери намират смъртта си, тъй като спасителните лодки на борда са твърде малко.

Сякаш за да затвърди мистичната си аура, през 1914 г. Робъртсън описва в новата си книга война между САЩ и Япония, в която воюващите страни използват мощни „слънчеви бомби” – оръжия, които могат да унищожават цели градове и излъчват ослепителна светлина. 31 години по-късно бомбардировките над Хирошима и Нагасаки сякаш повтарят сценария, описан от автора пророк.

Уви, писателят умира през 1915 г., оставяйки у мнозина глождещото любопитство какво ли друго щеше да се появи в книгите му години преди да се случи в действителност?

8. Моряшки хорър

В този ред на мисли следната история е толкова аналогична, че може да се брои за двойно съвпадение!

През 1838 г. Едгар Алън По, един от създателите на хорър жанра, написал романа „Историята на Артър Гордън Пим”. В книгата се разказва как четирима корабокрушенци се носят в открито море в спасителната си лодка, без близък бряг и надежда за спасение. За да оцелеят, трима от тях решават да убият и изядат юнгата – младеж на име Ричард Паркър.

Обратно в реалността - през 1884 г. яхтата „Миньонет” потънала на около 1600 км от нос Добра надежда, оставяйки екипажа си от четирима да дрейфува в спасителна лодка в открито море. След като изразходвали последните си запаси от консервирана ряпа и без надежда да бъдат спасени, тримата по-възрастни моряци убили и впоследствие изяли младия юнга. Който впрочем се казвал Ричард Паркър.

9. Кралят и кръчмарят

Италианският крал Умберто Първи очевидно нямал нищо против да слиза сред народа си. Една вечер той се отбил в малък ресторант в Монца. Монархът едва ли е очаквал, че в ресторанта ще се сблъска със... себе си. Всъщност пред него стоял втрещеният собственик на заведението, който физически бил абсолютен двойник на краля. Двамата седнали и започнали да обсъждат странното съвпадение, като с удивление откривали нови и нови прилики помежду си. Били родени на една и съща дата - 14 март 1844 г., в същия град, били женени за жени с името Маргарита, а черешката на тортата била, че кралят бил коронован в същия ден, в който собственикът отворил ресторанта си. Все факти, достойни за роман на Дюма.

Било им писано обаче да споделят още нещо. На 29 юли 1900 г. Умберто Първи бил уведомен, че неговият добър познайник ресторантьорът бил убит с изстрел при неизяснени обстоятелства. Кралят се натъжил от кончината на астралния си двойник, но уви, нямал много време за скръб. Същия ден бил застрелян при атентат.

10. Колата от ада

Могат ли предметите да бъдат зли? Всеки, който е губил половин час в опити да отключи заяла врата, знае, че да – те могат да се държат така, сякаш са обладани от зъл дух. Като „Малкото копеле” - галеното име, с което актьорът Джеймс Дийн наричал любимото си порше. През 1955 г. киноиконата си отива от този свят едва на 24-годишна възраст след тежка катастрофа със същата кола. Поршето обаче тепърва започва да трупа зловеща слава. Докато го изтеглят от мястото на инцидента, двигателят се изхлузва и премазва краката на един от механиците. Същият двигател е монтиран на друга спортна кола, която катастрофира по време на състезание и убива пилота си. В същото състезание друг автомобил, в който е вграден задвижващият вал от „Малкото копеле”, се преобръща и убива шофьора си.

Зловещата серия обаче не спира дотук. След като поправят поршето на Дийн, гаражът, в който се съхранява колата, мистериозно изгаря. След това возилото е изложено в град Сакраменто, но пада от платформата си и сериозно наранява едно момче. В Орегон платформата, на която е поставена колата, се откача и се разбива във витрината на магазин.

Прокълнатият автомобил приключва черната си серия през 1959 г., когато за облекчение на всички се разпада на части. Как да не повярваш после в зловещата сила на съдбата?

Автор: Николай Тодоров