Нан Мадол – загадъчната тихоокеанска Венеция

06 май 2017 г., 09:30
4222

Guliver / iStock

Наричат го “най-добре пазената тайна на археологията” или “голямата загадка на Микронезия”. Дворцов комплекс, построен върху коралов риф сред просторите на Тихия океан - това е Нан Мадол.

Създаденият от човешки ръце изкуствен архипелаг се състои от 92 каменни островчета, разделени от плавателни канали, на обща площ от над 18 кв. км. Най-големият археологически паметник на Микронезия се намира в югоизточната част на остров Похнпей (известен още като Понапе), част от архипелага на Каролинските острови на територията на Федералните щати на Микронезия.

В превод “Нан Мадол” означава “Място помежду”, а кораловият риф, върху който е бил построен комплексът, се нарича Соуналенд (“Рифът на небесата”).

Нан Мадол е открит през XIX век., когато една белгийска експедиция изследва острова и съобщава, че е открила на него

останките на “мъртъв град”.

Първите сериозни научни изследвания на Нан Мадол прави германският антрополог Паул Хамбрух, посетил острова в началото на ХХ век (1908-1910). Мястото изумява със самото си съществуване – мегалитен изкуствен архипелаг, построен сред просторите на Тихия океан през средновековието (V-XVI век). Според антрополога от Университета на Орегон Уилиам Айрес изкуствените платформи, от които е изграден Нан Мадол, са създадени по изключително сложен и трудоемък начин.

Островите и постройките на комплекса са построени от вулканичен черен базалт, който съществува на Понапе под формата на естествени шестоъгълни стълбове. Някои от тях  достигат тегло над 5 тона и дължина над 5 метра. Археолозите смятат, че за построяването на комплекса е било необходимо доставянето на между 500 хил. и 700 хил. метрични тона строителен материал – впечатляващо постижение дори според съвременните представи.

Базалтовите колони са били

изкопавани от каменоломни, отдалечени на над 30 км

от Нан Мадол, и след това са били транспортирани по вода. За това са били необходими усъвършенствани мореходни съдове, различни от познатите по тези места канута. Поставянето на колоните по местата им също е било гигантска инженерна задача, дори като се има предвид, че деспотичните  владетели на острова са разполагали неограничено с целия човешки ресурс на своите владения. С помощта на лостове, въжета и наклонени рампи многотонните базалтови късове са били подреждани хоризонтално един върху друг, подобно на куп от дървени трупи.

За да построят всеки отделен остров

от изкуствения архипелаг, неговите създатели първо изграждали външни стени с височина до 10 м. След това оформените правоъгълни участъци от лагуната били запълвани с парчета корали и скала до ниво над най-високата точка на прилива. Отделните островчета на Нан Мадол са свързани с мрежа от канали, които днес са проходими единствено с тесни моторни лодки. Създателите на мегалитния комплекс са изградили и система от огромни диги и вълноломи, които защитават острова от стихията на Тихия океан.

Според някои изследователи Нан Мадол е изграден от

развита средновековна цивилизация,

чиито представители са се отличавали от коренното население, което и до днес живее в тръстикови колиби и никога не е използвало вулканичния базалт като строителен материал. Според историците остров Нан Мадол е бил религиозният и политически център на древната микронезийска династия Сау Дельор, обединила понапеанските племена в островна империя с около 25 хил. поданици. Разцветът на тази тихоокеанска цивилизация и мащабното строителство продължават почти 1000 години, от началото на V век до средата на XVI век. Строителството на изкуствените острови започва през V век, като строежът на най-масивните постройки започва в края на XII и началото на XIII век. Най-ранните следи от живот на Нан Мадол, открити при археологическите разкопки, са отпреди 2 хил. години - украсени с орнаменти раковини, грънчарски изделия, както и различни каменни инструменти.

Ритуалната част на Нан Мадол е разположена в североизточната част на острова и обхваща общо 58 островчета. Повечето от платформите тук са заети от гробници, както и от

жилищата на жреците,

които са извършвали погребалните обреди. Разкопките разкриват, че някои от островите в този сектор са били предназначени за производството на какаово масло, на канута и храна. Административният комплекс Мадол Па, в който са били домовете на аристократите, е разположен на 34 изкуствени островчета в югозападната част на Нан Мадол. Археологическите данни говорят за това, че броят на знатните жители на Нан Мадол никога не е надвишавал 1000.

Една от най-запазените постройки в Нан Мадол и безспорно най-впечатляващата от тях е кралската гробница Нан Доувас. Тя представлява каменен форт с площ 4 акра, изграден върху един от най-големите острови в комплекса.

Входът на Нан Доувас е увенчан с величествен каменен портал, а външните стени на погребалния комплекс са високи между 5 и 8 м. Във втория вътрешен двор се намира и най-голямата гробница на острова, в която според легендите се намират останките на митичния владетел Исокелекел. Според местните предания жестокият завоевател изтрил от лицето на земята цивилизацията Сау Дельор, изоставил постройките на Нан Мадол и заселил племето си в

джунглите на Понапе,

където потомците им живеят и до днес.

Местните хора в Микронезия нямат писана история и поради това учените се опитват да разгадаят миналото въз основа на археологическите разкопки и устните предания. Една от местните легенди, записана от Хамбрух, разказва за братята магьосници Олосип и Олосол, които дошли с огромен кораб от някаква далечна страна. Братята построили Нан Мадол върху останките на древен град, потънал в океана още в незапомнени времена.

Олосип и Олосол имали властта да укротяват морската стихия и да пренасят огромни камъни по въздуха. Те дали началото на владетелите от династията Сау Дельор, които станали толкова деспотични и жестоки, че си навлекли гнева на боговете. Исокалакал, син на бога гръмовержец, бил изпратен да ги накаже. Той убил последния владетел на Сау Дельор и опустошил острова. Тогава освободените жители на Нан Мадол напуснали мястото завинаги.

Независимо от различните версии за възникването на мегалитния комплекс, жителите на Понапе и до днес смятат Нан Мадол за място, обитавано от зли духове. Те вярват, че който отиде на острова след залез слънце, ще бъде застигнат от

проклятието на Сау Дельор

и няма да доживее до изгрева. В историята има поне един исторически документиран факт за човек, умрял при неизяснени обстоятелства веднага след нощно посещение на острова. В началото на ХХ век вицегубернатор на Германска Микронезия бил д-р Виктор Берг, който проявявал жив интерес към руините на Нан Мадол. В нощта срещу 30 април 1907 г. Берг решил да се надсмее над местните предразсъдъци и започнал разкопки в гробниците на Нан Доувас.

Местните хора разказват за случилото се тогава според своите разбирания и традиции –

когато дрехата на губернатора се закачила

за един от саркофазите, от гроба прозвучал мощен звук, подобен на този, който се получава “когато някой духа с всички сили в голяма морска раковина”. Каквото и да се е случило, е факт, че Берг бил мъртъв преди настъпването на новия ден. Според германската колониална администрация губернаторът починал от слънчев удар и преумора. Жителите на Понапе и до днес отдават неговата смърт на злите духове, обитаващи Нан Мадол.

Науката и до днес няма еднозначен отговор за това кои са създателите на изумителния мегалитен комплекс. Според един от изследователите на острова Анн Накано "Те очевидно са били развити колкото древните египтяни и са изчезнали мистериозно като инките в Перу. Местните хора смятат, че създателите на Нан Мадол са били могъщи и са пътували с големи кораби из океана.” Липсва обяснение и за предполагаемия

антропологичен тип на създателите

на Нан Мадол, различен от този на местните хора. Откритите на острова човешки скелети са с чувствително по-висок от обичайния за Понапе ръст, което влиза в любопитна връзка с преданието за гигантите Олосип и Олосол, дошли “от далечна страна”.

Нан Мадол не е уникален като столица на тихоокеанска островна цивилизация. На остров Косрае, който се намира на 560 км югоизточно от Понапе, са открити останките на средновековния град Лелу. Подобно на Нан Мадол, Лелу също е бил средище на родова аристокрация и също е пълен с кралски гробници. Някои от изследователите твърдят, че Нан Мадол и Лелу в продължение на 5 века са били административни столици на богата островна цивилизация,

сравнима с империята на инките в Перу

и Еквадор през XIII век. Според други спекулации, движещи се по ръба на науката, създателите на Нан Мадол и Косрае са останки от могъща древна цивилизация, обитавала митичния континент My (или Лемурия) потънал в Тихия океан.

Загадка остава и внезапният упадък на цивилизацията Сау Дельор, напомнящ за съдбата на други древни народи като маите и жителите на прочутия Великденски остров. Основните версии за опустошаването на Нан Мадол са две – унищожителна епидемия или нашествие от съседен остров. Според

една от хипотезите островът е завладян

от жителите на съседния остров Косрае.

Сред загадките на Нан Мадол е и целта на неговото построяване. Основният въпрос е: Защо е било необходимо изграждането на изкуствен архипелаг по изключително сложен начин и при наличието на много по-удобни места за мащабни строежи на Понапе и съседните острови? Освен усъвършенствани инженерни познания за това е бил необходим и огромен човешки ресурс, сравним с използвания за изграждането на египетските пирамиди - т.е. хиляди хора, работещи до пълно изтощение в продължение на десетилетия. Тук идва и другата загадка – както днес, така и през Средновековието Микронезия не се е отличавала с голяма гъстота на населението.

Възможно е мистерията на Нан Мадол никога да не получи изчерпателен отговор. Въпреки това със сигурност островът винаги ще бъде един от най-вълнуващите археологически комплекси в света. Както и пример за това, че човешката цивилизация познава по-добре повърхността на Марс, отколкото собственото си минало. 

Начо Стригулев

Ключови думи:
Коментари